След като поместих десетина статии с мои разсъждения за тримесечното статукво в страната и по-точно за прословутите протести (поддържащите протести не са прословути, а нормални и конституционни), в деня на есенната парламентарна сесия ще се опитам да сложа точка на темата за най-дългия протест. Днес моите разсъждения досега се потвърдиха изцяло. Един пръв башибозук еничар и неговата свита си признаха, че са „пазарували” протестиращите, които ще запомним с вувузелите, тъпаните, черешовите топчета, грубите, не-етичните скандирания, хвърляните предмети, спектаклите, барикадите, гангстерските пробиви на „фронтовата линия”, палците  и словата зовящи смърт и т.н. (вж. предни постинги). Истерично те бяха амбицирани в навечерието и първия ден на парламентарната сесия. От устата и на първите (водачите), и на вторите (изпълнителите) не излезе нищо креативно и смислено за бъдещето на държавата и нейните граждани. Само шумотевица за оставка и то днес. Ама нито дума защо и какво различно от Орешарски трябва да се прави. После щели сме да видим как всичко щяло да тръгне по мед и масло (както в случая със старшината, който подкарал ротата и подканил Пешо да даде тон за песен; той да даде пък после щели да видят за коя песен; посочил съм случая в предишни постинги). Пак башибозукът заклейми противниците си като диктатори, които трябвало да си ходят, защото щели да разсипят държавата. Ще префразирам  „не се гаси туй, що не гасне” като кажа, че не може да се съсипе това, което е разсипано. И още нещо, диктаторът башибозук крещи, бийте башибозуците, тамо са раите. Отвръщат му с неотложни мерки, едномесечни и тримесечни отчети и дългосрочни планове. Медиите са си зашили устите и не ги популяризират!? Разбра се обаче, кой язди спонтанния, мирен, продължителен и величав протест (на Плевнелиев симпатягите; там са и новите реформатори до дупка, предвождани от Радан Кънев, Касим Дал, Меглена Кунева и др.; декизирана, дамата ще ми заприлича на „протестната” героиня от платното на Делакроа). 

            Има и нещо много важно, тези отдясно, истинските и единствени демократи, да речем вице-башибозуци, неграмотно смесиха парламентарните и извън-парламентарните форми на борба със законно-управляващите  власти. Такъв микс аз за първи път виждам, слушам, за разлика от преди, когато само го намирисвах. А башибозукът пак си сменяше нагласата за предсрочни избори три пъти. Щеше и вот на недоверие към управляващите да внася. Накрая някой му сметна колко прави 2+2 и той (башибозукът) се метна на седлото. Та нали три и половина години недохранваше и оседлаваше народа български. Днес за пореден път от трибуната на Парламента призова и насърчи мирните протестиращи да му свършат работата.

     О-о-о времена! О-о-о властолюбие! О-о-о препускаща алчност!

 Г-н Плевнелиев и медиите насъскаха българите един срещу друг!
Останалите, споменавани и преди от мен, са ибрикчии или    клакьори!
                                                                  Георги Стоилов