Г О Л Я М А Т А     К Л А Н И Ц А
Глава 4
Тук са социалните служби. Ще опиша един случай, който е изолиран, но показателен. Представям го с оригиналното ЗАЯВЛЕНИЕ на човек с увреждания, което той е изпратил до Министъра на ТСП. Съдържа сериозни препратки към цялостната картина. Писмото–отговор с отношение на социалните работници не се показва в оригинал, а е преразказано с отделни цитати. В неговия край в нарочна легенда са дадени дефиниции на понятия: 

                           “З А Я В Л Е Н И Е
   Уважаеми Господин Министър,
 Инвалидизиран съм пожизнено. През 2008 год. се пенсионирах по  точковата система. Почти през целия си трудов живот съм бил преподавател, учен и общественик в Техническия университет, София и основател на неговия филиал в Пловдив. Ще подмина множеството недружелюбни, бездушни, дребнаво клиширани, безхаберно формализирани, обидни и т.н. срещи с армията бюрократични чиновници в социалните служби и ще се спра на последния сблъсък през миналата година. Отнася се за добавката по ЗИХУ (закон за интеграция на хора с увреждания) за рехабилитация. Беше ми отказана двукратно. Първия път за 15-дневно закъснение в представянето на разходо-оправдателния документ (чл. 28 от ППЗИХУ). Не знаех за такова изискване. Освен това то не кореспондира с живота. Втория път вероятно поради мое „грешно разбиране” на понятието рехабилитация и по-специално на типа „социална рехабилитация”. На заявлението ми до МТСП, Дирекция „Социална закрила” и Столична община, НЗИХУСД получих супер-бюрократична реакция без отговори по същество, въпреки правото ми на информираност. Вместо това –уверения, че чиновниците в тази страна са перфектни роботи. Както в автоматизираните компютърни системи, примерно: за разговор с наш оператор натиснете и т.н. Ала бутоните и операторите за интерактивен диалог ги няма или са заети ... В тази страна няма взаимна човешка чуваемост!?
Накрая получих отговор изх. № 94ГГ– 315/08.11.2010 на г-жа Ѝоанна Германова, МТСП. В него сухо са разказани фактите по случая, зашити към номера" и дати на вх. и изх. писма, ваш и наш знак и пр., които са много добре известни и на двете страни. (Т.е. описва се преписката без нищо по същество и без отговор на защитните аргументи на човека с увреждания, нa неговите доводи и логически съждения; той не се жалва за добавка, а критикува недъзи. Все едно обикновените хора са безгласни препинателни знаци, а не изречения като тези на Ѝордан Радичков.) 
Mисля, че законите и подзаконовите нормативни актове в България не са напълно адекватни на действителността и в немалка степен се отдалечават от живия живот. Освен това измененията и корекциите са повече от първоначалните текстове, в резултат на което няма нищо трайно и запомнящо се!? ЗИХУ (изнесен на Вашия сайт в Интернет) е допълван, коригиран и изменян безброй пъти и едва ли е възможно дори човек като мен с висше образование да го обхване и разбере в детайлите, което би било трудно и за човек с юридическо образование, а какво да говорим за хората с по-нисък образователен ценз. Това е една неизбродима джунгла. Например в един от членовете, няма значение нов или стар, балнеолечението е на втора позиция (чл. 40, чл.41а)(1)), а в друг на четвърта (чл. 42). Човек може да си загуби цял ден, докато разбере, кое е в сила и кое не е. По-конкретно базисните чл. 40 (1) и чл. 41а) (1)) са нови или изменени и влизат в сила от 01.01. 2011 год., а стар 40 няма. Значи ли това, че няма закон или че законът в момента е стъпил на стария чл.42, който липсва?! Ако е така, основанието за отказа - чл. 42, ал.7 е необяснимо, защото там не се говори за отказ.
Господин Министре, бих искал да ви задам определени въпроси, които се съдържаха в неявен вид в моите Жалба и Заявление от преписката. Не получих никакви отговори, защото кой съм аз- инвалида да задава въпроси на височайшите особи. Какви капризи и глезотии на тез хора с увреждания! Всяка жаба да си знае гьола ... А вездесъщите бюрократи нямат гьол, защото от грижи за нас- белязаните от съдбата хвърчат във въздуха и нямат време или осъзнат дълг за отговори. Значи не бива да ги закачаме, когато техният приоритет, “приоритетът на Министерството на труда и социалната политика и правителството като цяло е интеграцията на хората с увреждания и подобряване качеството на техния живот” (из писмото на Ѝ. Германова). В работата се ръководили от “стремежа към спазване правата на гражданите и нормативната уредба на Република България“ (пак там). Вместо отговори и добавки трябва да ни дават кърпички за сълзливи от умиление очи. Ами ако нормативната уредба е с много пробойни и издиша?!  А правата на гражданите имат производствена себестойност от фабриката за илюзии?! Няма значение дали отговорите им потвърждават или отхвърлят мои съждения и заключения. Диалог да има. Информираност– също. Достатъчно ми е. Ако от него има печеливши, ще се радвам. Това е истинска социална интеграция на такива като мен. Какво тук значат някакви си 200 лева добавка!?! Въпросите, които бих искал да ви задам ще бъдат интересни, гарантирам Ви. Ето въпросите:
1. Човешкото право на информация от всякакъв род и естество вменява ли задължения на службите за социално подпомагане да информират по различен начин хората с увреждания за изискването на чл. 28 от ППЗИХУ, напр.: писмено информационно съобщение по стените на коридори, фоaета и др. места; лични ксероксни листовки; уеб страници в Интернет; предлагане срещу закупуване на джобни наръчници с основна информация за тяхните права и задължения; използване на посещенията им по други поводи и др.? Ако дори няма и опит от страна на службите да уведомят заинтересованите за съществени техни права и задължения, може ли да се прилага правилото, че незнанието не е извинение?
2. Срокът по чл. 28 от т. 1. не е ли крайно малък и неудобен?
3. Не е ли верен моя извод, че чл. 28 от ППЗИХУ няма съответствие с никакъв член (статия) от ЗИХУ и в този смисъл му противоречи?
4. Във връзка с т. 3 горе чл. 42 ал. (12) от ЗИХУ: (12)  (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 97 от 2006 г.) "Вземанията на лицата за месечни добавки за социална интеграция се погасяват в срок три ТРИ (3) месеца считано от края на месеца, за който се отнасят", не говори ли за тримесечен срок на представяне на разходо-оправдателен документ? Ако разчитате хората с увреждания да прочетат уеб страницата Ви в Интернет само с нормативни документи без сдъвкана необходима информация, смятате ли, че ще схванат за какви вземания става дума, кои вземания в какъв срок се погасяват и какво по-точно означава да се погасят, да се получат ли? Включен ли е срокът за оправдателния документ в тези три месеца?
5. Правилни и точни ли са определенията на понятията за балнеолечение и рехабилитация, заимствани в моето Заявление? 
6. МТСП има ли концепция и дейност в областта на социалната рехабилитация като част от интеграционната политика на хората с увреждания?
7. Ако отговорите на т.т. 6 и 7 са утвърдителни смятате ли, че Черно море е най-доброто водно лечение (най-доброто балнеолечение)?
8. Не мислите ли, че Черно море с предлаганите услуги в областта на туризма, отдиха, закаляването, подводната гимнастика, укрепването на физико-невро-психичните системи на човека може да се окаже най-добрата практика за социална интеграция, балнеолечение и рехабилитация на хората с увреждания в реална социална среда?
9. Ще се съгласите ли, че един председател на Яхтклуб в една спортно-почивна-оздравителна база, специалист по физическо възпитание и спорт би могъл да бъде отличен рехабилитатор, като тези от специализираните балнео-лечебни медицински заведения работещи в областта на лечебната физкултура и изпълняващи сърцато и отговорно своите задължения?
10. Вярвате ли, че в специализираните много-профилни болници, известни като балнео-санаториуми всички от рехабилитаторския състав са сърцати и отговорни? Не сте ли чували и друг път, че не малка част от този състав не си дава много зор и гледа формално на ролята си, особено в груповите процедури?
11. Известно ли Ви е, че рехабилитацията в специализираните заведения, които единствено се признават от социалните служби, се свежда най-много до две, максимум три процедури, посочвани недиференцирано в разходо-оправдателния документ?
12. Считате ли, че е нормално за максимум три формални процедури, от които поне две, ако не три, са проведени не ефективно, хората с увреждания да се подлагат на тормоз и унижения?
13. Когато рехабилитационната процедура с продължителност 5/10 минути се изразява в неопределени движения на горните или долните крайници в малък басейн с мин. вода до кръста и след това в продължение на 15/20 мин. в басейна се пуска джакузи, може ли да считаме, че това е „подводна гимнастика”. И че, ако същата е записана в разходо-оправдателния документ само с една дума – „процедура”, човекът с увреждания „си е изкарал изпита за 200^ТА лева”?
14. Ще се съгласите ли, че рехабилитацията може да бъде напълно ефективна и полезна, ако е индивидуална, самостоятелна и в социална среда?
15. Ако сте съгласен с т.14, виждате ли някаква сходимост или кохерентност между случая, в който се отпуска добавка, напр. при „призната”  рехабилитация с 2/3 неефективни процедури и между случая на собствено, самостоятелно неформално саморехабилитиране с емпиричен подбор на резултатен „комплекс от медико-социални мероприятия” (неплатени или платени), водещи до самоусещането за клинично подобряване? 
Академик Ангел Балевски бе изрекъл една от най-големите истини на съвремието: "Погледнато формално, изглежда нормално, а погледнато нормално, изглежда формално ! !"
16. Мислите ли, че ще изкажа ерес, ако заявя, че бюрократичното изпълнение на закона може да направи и от най-добрия образец лист хартийка?         
17. Ще ме подкрепите ли, ако Ви предложа, принципно погледнато, финансовата добавка да се дава целокупно веднъж в годината за всички посоки на интеграция, претеглени по индивидуалната социална оценка, като отпадне пресиращия контрол върху използването на добавката. Така няма да се посяга на идивидуалната свобода на включения в интеграцията, когато се прилага контрол по начин, присъщ за престъпници. Контролът да се изразява в консултации, съвети и помощ при осъществяването на отделните мероприятия. В края на годината интегрираният да се отчита с доклад и доказателствени материали. По-добре вместо „мъчни” финансови средства да получаваме еквивалентна порция безплатен душевен комфорт от засвидетелствани внимание, улеснения и добри обноски ...
Накрая господин Министре, ако трябва аз да отговоря на Ваш въпрос бих ви казал: вместо безконечно да се влачим „клани, клани, недоклани и драни, драни, недодрани”, бих предпочел да бъда подпомаган в моята самостоятелна рехабилитация с блага дума. Такава се намира все още тук–там безплатно. Преди да дойде фазата на свободния пазар, когато и за нея ще трябва да ръсим пари и то толкова повече, колкото по-бутафорна е опаковката ѝ ...
Легенда от понятия и тълкувания:
1. Балнеолечението (лат. balneum, баня) е форма на лечение чрез използване на водни бани.
2. Според една от най-старите дефиниции рехабилитацията е процес на приложение на всички медицински мероприятия, които ускоряват лечението.
Друга дефиниция разглежда рехабилитацията като възстановяване на лицата с определен недъг. Така рехабилитацията се разглежда като самостоятелна, като трета фаза на медицината, особено физикалната.
3. Трета дефиниция разглежда рехабилитацията като социална, т.е. клон на социалната медицина. Нейната главна цел е подпомагането на нетрудоспособните лица да бъдат възвърнати към нормален и естествен начин на живот. ”

Човекът с увреждания преди да отправи питанията си до сегашния Министър на ТСП, написа писмо до предишния Министър на ТСП за консултация. Ето какъв отговор получи:


Има един въпрос, който виси със страшна сила: ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЛИ В ТАЗИ ДЪРЖАВА ЧОВЕК ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА, КОЙТО БЕЗПЛАТНО ДА ОТГОВОРИ ИМА ЛИ В ЗИХУ (НЕ В ППЗИХУ) ЧЛЕН, АЛИНЕЯ, ТОЧКА и т.н., ПОВЕЛЯВАЩ ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ЗА ПРЕДАВАНЕ НА РАЗХОДО–ОПРАВДАТЕЛЕН  ДОКУМЕНТ  ЗА  ПРОВЕДЕНА  РЕХАБИЛИТАЦИЯ?
                                                                  
                                                                                          Георги Стоилов