България – строителна площадка?

 

Беше, по времето на Тато!? Бяха построени фабрики, заводи, стопански обединения (СО), животновъдни комплекси, земеделски масиви, АЕЦ “Козлудуй”, Нефтохим, язовири, напоителни системи, читалища, детски домове и градини, театри, НДК, по-голямата част от две магистрали с най-сложните и трудни участъци с виа- и аквадукти, висши училища (напр. в Пловдив и Сливен) и какво ли още. В областите и техните затънтени места имаше филиали на индустрията тип А и Б. Имаше поминък за населението. Въпреки желязната завеса или бариера за новостите в технологиите и техниката, благодарение на научно-техническото разузнаване (НТР в ДС) и талантливите български инженери и икономисти, които се докопваха до висшите и ключови технологи по света, копираха ги и разработваха в иновации за индустрията (научно-техническа революция - НТР), България имаше експорни възможности. Само СО “Металхим” от отбранителната промишленост имаше годишен външно-търговски оборот от порядъка на милиард и половина. Да не говорим за износа на високомоментни двигатели и контролери за позициониране, електрокари и мотокари, метало-обработващи машини, мощни двигатели, автоматични производствени линии, лазерни технологии, произведения на електрониката и автоматиката и много още. Да не забравим за доматите и краставиците … Е, нямаше банани, череши и ягоди целогодишно – имаше опашки. Имаше и месни кризи, въпреки свине- и птице-фермите, защото месото се изнасяше за валута, с която се доставяше каквото бе необходимо за развитието на индустрията. Това бе преди прехода, т.е. имаше стратегия за икономиката. Добро или лошо, с грешки или дефекти в България кипеше и вреше, имаше движение и динамика, имаше борбеност и борба. Имаше идеи и цели – общи и лични. Търсеше се по-голямо съвпадение. Имаше и лошотии, злини. Казват – присъщи на развитието. А пък народът диалектично е сътворил – “ела зло, че без теб по-зле”.

То сега какво е – ограбване (от всякакъв вид разбойници-справка Ц.Ц. и С.Д., от монетарната система и свободния пазар), гладория, застой и безпътица без цели и стратегии. За конкретно изражение и подробности няма да говорим, няма време и място, а пък не е и задача на този постинг.

Новото правителство и “бат Бойко” си мерят достойнствата с тройната коалиция преди тях. И бълват змии и гущери. Онези били източник на всички бели" и злини. Сякаш са докарали електората до просешка тояга. И ако не са днешните, ще умрем от нямане. Чак до Европейската комисия стигна, че са сключвали някакви “необезпечени договори” за някакви два милиарда и кусур … Да благодарим на “бат Бойко”, че все вади от джоба си разни милиони за пенсии, заплати, магистрали, детски градини, лекарства и клинични пътеки, инфраструктури и разни там благинки за бедните българи. Иначе тройната коалиция нищо не им е оставила. Даже левите урочасали натрупания от тях резерв за черни дни, защото започнал да се самоизпразва. Да е здрав джобът на “бат Бойко”, ако ли пък не, СИбанк ще му го закърпи и за лично неговите черни дни!?

Мисля си, ако днешните сини (десни) народняци искат да се състезават с левите, защо не го направят с Тато (виж . построеното, посочено по негово време горе). Как през 20 години преход не се построи нищо. Само търговски офиси и молове … Нека бъдем справедливи – започна се метрото в София с европейски заеми и пари. Левите се опитаха да стартират строителство в енергетиката. Днешните управници откриват с апломб поредица детски градини в София, защото останалите в България граждани по понятни причини се изселиха в столицата. Заводът за боклук пак там започва да се строи вече няколко години, украсен засега  с благи, но празни приказки и самовлюбено блаженство от самозваните му строители. С блаженство бе открит наскоро и пътен възел на околовръстното и драгалевското шосе. Вижте ме как си изпълнявам обещанията от миналото, когато вече на един премиер никой не му пречи (сигурно си спомняте, че по насъщните му приказки премиерството бе избрано, защото там никой няма да пречи, но не е познал и пак си измисли пречки в лицето на предшествениците му). В тази обстановка се случват много любопитни неща. Строителите си признаха, че възелът им излезъл по-скъпичко, защото наблегнали на качеството. Преди известно време експерт бе посочил, че и детските градини не са ефтини на кв. метър застроена площ. Ще ми обясни ли някой, защо в досъдебните производства за скъпо строителство преди време в словестните изблици за реални цени и тарифни оценки нито една дума не бе обелена за категорията качество, която е алфата и омегата на свободния пазар. Има думи и понятия като аршин в единствено число и аршини в множествено, а има ли това зависимост от обстоятелството кой е подлог в изречението. Правилата трябва да са константни и ясни, еднакви за всички и по всяко време.

 

                                                                         Георги Стоилов

Има нещо, което си пропуснал. Вярно, действаше се с размах. И се хвърляха милиарди държавни пари /тоест - от мен и теб, без да ни питат, разбира се/. Само че, поради държавния монопол над средствата за производство, последното не беше конкурентно - на никой не му пукаше какво ще стане с изделието, което произвежда. Поради което се получи технологично изоставане, а качеството не издържаше никаква критика /аз самият съм работил в ремонтна база и съм наясно какво ставаше/. Чисто ново изделие от завода идва направо за ремонт /парадоксални случаи на повече от петдесет процента от цялото производство/. По този начин не може да се печелят пазари /освен с оръжията - то се знае, където бяхме факири/. Технологичното изоставане в сравнение със западните фирми беше с десетки години и се задълбочаваше. В условията на пазарна икономика не е възможно да оцелеят огромните производители на некачествена стока. Москвичът в продължение на десетки години си остана само москвич и нищо повече. Нито помен от развитие към нещо по-добро. Той затова рухна от самосебе си социализмът и татовото благоденствие на вересия /с милиардите заеми/. Държавата никога не може да бъде конкурентноспособна на частната инициатива, поради мудност и чудовищна бюрокрация. Държавата сама по себе си е едно ненаситно чудовище, което трябва да бъде държано под контрол, а не да и се предоставят всички пълномощия, както беше при Тато. Иначе беше добро: щракаме пръсти и получаваме заплати. А магазините - празни при такова голямо производство... Китайците защо дават ляв мигач, а правят десен завой, те да не би да са по-прости? Всъщност, зная че няма как да проумееш тези прости неща, поради ясни причини...

Хубаво е да има спор, но raders не е разбрал постинга, пак по ясни причини. Не става дума за държавно и частно. Тази полемика е приключена и затова архаична. Размислите на предходния коментатор са щампови. Сега става дума за бъдещето, без да противопоставяме горните категории, а с поуки от миналото и с примера на "отличници" като китайци, чехи и други да се опитаме малко да наваксаме изоставането. Ако преди сме "щракали пръсти" и ако продължим да щракаме как ще ги стигнем африканците, пардон американците??? Нужно е действие в правилната посока. Като вече сме минали под арката, сега трябва да намерим пътя. Загуби се творческият нагон на българина! По-лесно е да седим, щракайки пръсти и да чакаме надявайки се някой да ни оправя, пък бил той и човекът - слънце. Наистина "щракането" му е майсторът, но с ум и дела. Бляновете по обещания не помагат ...