РАПОРТ  ДАДЕН – РАПОРТ  ПРИЕТ

            Един известен наш поет бе казал “Разделиха хората на сини и червени боклуци, а след това изникнаха проблеми със сметищата”. Префразирах малко тази великанска мисъл, поднасяйки я по памет. За мен тя е синтезиран изказ на противопоставянето и противоборството в България. А според мен това е главният етикет на българщината. За съжаление това е причината, която след много мъки и страдания ще ни завлече до някаква четвърта българска държава – един бог знае каква и след какви перипетии. Противопоставянето вече застрашително добива белезите и размерите на открита война, която се разгръща без правила, докато и в най-жестоката може да откриете някакви конвенции на хуманизъм, сиреч човещина.

            Ще дам няколко нишки, които са нищожна част от голямото угелпено кълбо. Преди два дни парламента гласува една декларация на Атака, осъждаща уж морално двама лидери на партии и ПГ за отсъствия от парламентарни заседания и тези на комисиите, чийто кръвожаден вид поне бе коригиран от по-кротки парламентаристи . Правеха се аналогии с трудовата дисциплина в предприятията и реакциите на административните шефове при отсъствия от работа, но никой не се сети да спомене, че преди да реагират, шефовете би трябвало да се запознаят със конкретния случай и да привикат евентуално провинилия се за изясняване на обстоятелствата. Няма да се занимавам с анализи и адвокатстване, но ще си призная, че картината ми заприлича на школска паралелка с извинените/неизвинените отсъствия. И още един аспект – аз не съм ходил на лекции, заседания и събрания, за които съм имал сигурни предчуствия, че няма да свършат никаква полезна работа. Парламентът не е средище, където биха могли да се прилагат школски методи, освен при нужда да се маскари нещо или някой … А парламентаристите вдигат парлама, вместо да се занимават със сериозни и полезни неща. В коментирания случай има две съпътстващи много съществени неща. В предния мандат Атака огласи, че ще напусне Парламента за месец/два, защото не виждала какво да прави в пленарна зала и хукна по сокаците да “бунтува” електората. И не само веднъж. Питам какво беше двоен стандарт, или стандарт както ти скимне. “Диалектика ли”?!? Строгата председателка на НС (класната) размаха пръст на “разсеяни депутати”, плашейки ги с подобни декларации с цел да осигури на любимия си вожд 100% гласували, повече отколкото бе по Татово време. В пряка беседа със своите от залата, без някой да излезе на трибуната да мотивира процедура, тя обяви прегласуване, за да “изчисти” няколко гласа, развалящи 100-те %. Такива парламенти сме виждали по Татово време …

            Самият пък вожд не пропуска ден, без да натърти няколко пъти, че ако прокуратурата и главният прокурор не подгонят “лошите”, на съдебната система, на държавата и на магистратите ще им се случи нещо непоправимо и необратимо. Мисля си, че вместо магистрали и обществени паркинги, това правителство ще строи затвори и подземия за екзекуции.

            От европейската народна партия пък преди около месец повториха или потретиха намесата във вътрешните работи на “суверенната” Република България. Преди още да е започнала предизборна кампания господата от демократичната европейска десница солидарно призоваха целокупния български народ да избере кметица на столицата – както е поръчал генерала … Значи другите кандидати и кандидатки ще се наложи да дебатират предизборно не само с генерала, а и с неговите европейски покровители. И без това безспорната кандидатка не желае да дебатира, поне от уважение към софиянци.

            Какво ще кажете – нещата и работите се завъртяха на половин спирала: преди имахме един голям брат от лявата страна на желязната завеса и сипехме жупел и пепел по гнилия капитализъм и империализъм. Сега сме си избрали голям брат от дясната страна и хвърляме по социализма и комунизма каквото ни попадне. Може ли да отгатнете дали сега има завеса и от какъв материал е, ако има? Има ли нещо да не е гнило?