Референдум като референдум. Обикновен или необикновен, хубав или грозен, добър или лош, наш си е ... Но отразяването му в нощта на провеждането му бе пищен цирк, какъвто не бях гледал. Мнения, оценки, коментарии и одумвания от единия до другия край на спектъра му, от инфрачервено (не е партиен цвят) до ултравиолетово и рядко по средата бяло, като светлинка, т.е. умерено. Гербаджиите съобразно резултатите от референдума бяха поставени извън спектъра (т.е. губещи). Но те тръбяха обратното и говорейки глуповато и несвързано се тупаха по гърдите, без да им мигне окото.

Налага се да приведа някои приблизителни числа и изчисления за да стане по-ясно за какво иде реч (обръщам внимание само на един тънък нюанс). Преди да загася телевизора многократно показвани диаграми от 100% обработени извадки на екзит пола сочеха, че от 4 милиона и отгоре избиратели с право на глас в допитването са участвали 21,8 %, т.е. около милион и половина. Обаче ние знаем, че след масова емиграция в последните години на около милион и половина българи, населението на България е намаляло под седем милиона жители. Следователно в списъците на избирателите трябва да има и пеленачета. Ако се направи фактологическа корекция на избирателните списъци, процентът на гласувалите на референдума може да се качи с няколко пункта. От числото на гласувалите 61% са посочили „да”, 39% - „не”. В референдума не са участвали 80% според угодно най въртяното число. Според гербаджиите въпросният процент не-участвали българи до един бойкотирали референдума, което означавало, че същите са подкрепили ГЕРБ, избирайки отговора „не”. Първоначално и някои учени коментатори бяха на това мнение, но в последствие омекваха под въздействие на разумните и логически тълкувания на други. За ГЕРБ референдумът бил показал, че има преди изборите подкрепата на повече от 80% избиратели с добавянето на гласувалите с „не” (само дето сините и тъмносините се препираха с гербаджиите как да си ги поделят). Присъедини се и Меглена Кунева, която както знаете призоваваше нейните симпатизанти да бойкотират референдума. Може да има право, защото посланията на другите били да се участва с „не”!?

Премиерът дори зовеше своите да участват с три пъти „не”. Дали да разбираме, че е трябвало да пускат по три бюлетини ... Няма да се правя на ясновидец, гадател и тем подобни. На премиера, неговия пръв вице и останалата клика ще задам въпроси, като най-напред ще ги формулирам както при парламентарния контрол: а)фомулировка- на парламентарните избори през юли 2009 г. избирателната активност бе 40% и отгоре, а „бойкотиралите” - 50% и отгоре; изборите се проведоха при не изтекал мандат на тройните, т.е. при властта им; ГЕРБ получи 40% от гласовете и кусур, останалите- 40% и отгоре; следователно, ако негласувалите българи са искали да „бойкотират” претенцията на гербаджиите да управляват вместо тройните, на власт би трябвало да останат последните, защото биха събрали много повече гласове като се вземат и тези на не гласувалите тогава, б) въпроси- 1. Имате ли, господа, нещо против тази логична инверсна съпоставка? Или си мислите наивно, че избирателите тогава са били недоволни от тройните, а сега са щастливи и сияйно усмихнати 2. След като не-гласувалите тогава са били повече от гласувалите и още повече от гласувалите за ГЕРБ, трябвало ли е да придобиете  право да представлявате всички българи и да ги управлявате?? 3. Ако по определението на вездесъщия Цветанов 80% от българите (не-гласували) са казали „Голямо” „не” , защо ще внасяте скоропостижно проблема за развитието на ядрената енергетика и строителството на нова ядрена централа в парламента, което по закон съответства на голямото  „да” и ще бъде огласено от ЦИК  4. Дали можете да мислите не знам, но да плямпате лъжи в не добър словестен алогичен ред сте „майстори”!

Първият референдум (защото другите два са били плебисцити) направи не лесно своя прощъпулник към развитието на пряката демокрация. Като първа стъпка недостатъците и слабостите трябва да се посрещат с великодушие и да се изглаждат с търпение.

                                                              Георги Стоилов