Aлармата изключена. Държавата ще остане без лента и ножица

              Има една приказка за четирима хубостници. Казвали се: Всеки, Никой, Кой да е и Някой. Ако трябвало да се свърши важна работа, Всеки бил уверен, че Някой трябва да я свърши. Кой да е умувал дали да се заеме, а Никой се разсеял- работата била на Кой да е!?!

               Всеки очаквал, че Кой да е може да я свърши, Никой бил на мнение, че работата е за Всеки и не е негова. Някой се покрил от погледите на останалите и се стигнало до кавга помежду им.

                Работата минала в режим на самотек и нарцистично самомнение … Особено в последните три години, когато егото на самомнението стигнало до небето и станало нарицателно за тоталитарни диктаторски порядки, пардон повсеместен безпорядък, еднопосочна безукорност и селективна безнаказаност. Идиотските партийни разправии достигнали своята кулминация. Медийните „скандали” се изродили в слово без свобода, нещо като автоцензура или съзнателен „страх” от властта. Предизборни пируети, жонгльорства и пиянства на тема „колко пъти сме ги били и ще ги бием пак (в т.ч. и на футбол, и на тенис)”. Чалгаджийски разгул. Мъртвешка апатия. Малодушни снишавания.  Нарцистични търпежи. Задкулисна употреба на спонтанносттa на публиката .       

Алармата изключена. Държавата на самотек без сериозно ръководене, кретаща по инерция, хаотично, неорганизирано, безпланово, стихийно,  неориентирано, бутафорно ...

                 Няма нито една дейност, в която да се прави нещо трайно в угода на бъдещето. Всичко е ден за ден, на ишлеме.

Образование – няма образование. Не се знае на какво да учат подрастващите и младежта. Липсва методология, подбор на активни форми за обучение със стимулиране на самостоятелната работа и подготовка. Учебният процес не е атрактивен, а бреме и за обекта, и за субекта на участващите в него.  Средствата за осигуряване на адекватна материална и духовна база на учебния процес са крайно недостатъчни, под санитарния минимума. Професията на обучаващите не е подобаващо оценена и призната. По-скоро принизена. Ценностната система във фундамента е изродена. Университетите целенасочено ги превръщат в неолиберални, търговски дружества, които с растящи такси да пълнят хазната или нечии джобове. Науката натикана в миша дупка, да не кажа в кучи анатомия ... А тя във фундаменталните си измерения трябва да е дело и съдба на държавата и нейните специализирани органи, които трябва да насочват държавните инвестиции. В САЩ един такъв орган е НАСА. Не е търговско дружество, храни се от държавната хазна и администрация и трасира пътя към Космоса. Някой да каже колко пари пряко е спечелила НАСА от своите продукти и продажби, ако знае за такива?!

Здравеопазване – тук всичко е магия, а поредицата министри са най-големите фокусници, както при образованието. Здравната система  е боса както при налъма без каишка, на който му липсва дървената част, т.е. система без целева функция, на която ѝ липсват системни взаимовръзки и взаимообвързаност между съставните части. Частиците на такава макродинамична система, за разлика от термодинамичните, се губят нейде в простанството, лекарите поемат злочестия път на емигрантството, а пациентите- сърце не ми дава да кажа кой път поемат ... Болните от диабет са белязани да не излизат в чужбина. За престоя им там не дават инсулин!!! Може да не се върнат или да вземат да пукнат през това време, а парите за инсулинът  ще вземат да отидат на вятъра!?...!?...!? От новата ера насам (сиреч от 2009) първо уж временно въведоха част от стойността му да се поема от хроничноболните пациенти та досега. Това временното го продължиха с още една, друга грижа- иглите към спринцовките-писалки вече ги дават по 0,35 лв. всяка. Твърде вероятно е постепенно по-нататък най-напред капачките на въпросните инсулинови писалки да добият стойност, след това тялото им и т.н. Какво му плащаш. “Както се очаква да има втори мандат“ не мога да предскажа какво ще се случи през третия ... … …        

Съдебна система – командори се от лаици (някои от които не са влизали в съдебна зала) и не може да си намери мястото, дали при вицепремиера и вътрешен министър или при мерителния инструмент с вързани очи. Не знам по какви причини реформата в съдебната система не върви и не малка част от магистратите неусетно без да искат са придобили деформациите на прехода. Но може и да са харесали да бъдат деформирани. Като гледам отново физкултурника-вицепремиер и вътрешен министър как е “захапал” до кокал третата власт и всеки ден подвежда под отговорност, връчва обвинителни актове, присъди и огласява презумпция виновност на една купчина магистрати, може и да се съглася с господ(ин) премиера нарцисист, че нито ЕК, нито Светът ще повярва някога в България да е възможна съдебна реформа ... От друга страна ВСС гали с паче перо действително провинили се магистрати ... А сега ми кажете кой тук е Всеки, кой Никой или Някой. Иначе в съдебната система не може да има Кой да е. Журналистиката също претендира да е някаква власт и също може да ти се види Някой или Кой да е да я срамят. Многовластието при определени условия в диалектиката се превръща в своята противоположност, сиреч безвластие или едновластие- тоталитаризъм и полицейщина.

Вътрешни работи – тук коментарът е излишен или по-точно няма какво да се каже, всичко е буфосинхронизъм. Инверсия ли има, смяна на сцени и терени, смяна на местата, на жанрове, завръщане на арените, на зрелищата, но без хляб, защото всички там станаха по-големи и по-важни от хляба. Има МВР, но вътрешни работи няма. Има други работи и реално виждаме министерство на другите работи. Има НСБОП, но борба няма. Според думите на физкултурника-министър нямало и организирана престъпност, защото подземните босове вече са се превъзпитали, пораснали им крилца и се превърнали в ангелчета. Ако се опитаме да сложим действителни имена на министерствата, инициативата е обречена на провал, защото не личи с какво се занимават всъщност. Прехвърлят си отговорности. За тежки ситуации като природните бедствия, напр. измиват си ръцете едни-други и прехвърлят безпардонно неоснователно вината върху местните власти. Безхаберие, некомпетентност и лицемерна демагогия. Закриха специализираното министерство и сега ловят снежинки във въздуха, а бедствията предсказват с помоща на врачки и ясновидки ... Но най-вече правят молебдени и се молят да няма суши, люти зими, природни стихии, пожари и т.п. от сорта. Магистралите са си магистрали и не сочат с билбордове бройката водоеми и язовири, нито водят към залата-арена с кадастрите на всеки кв. метър от страната ни!?!

Култура – при нея има нещо хубаво- не е цялата на боклука, защото не им се отдава да намерят толкова голям и широк рисайкъл бин ... А заводът за боклук още го няма. Пък и кметицата на половин България не разбира от такъв вид самороден и благороден «боклук» ...

Икономика – свободният пазар в България оставен изцяло на самотек, без ефективна политика за развитие на бизнеса, ражда монополни образувания с монополен, криминален и спекулативен характер, които след като завладеят пазара, постепенно ще го ликвидират.

 Финанси – нароченото министерство за тази сфера се занимава с пици и данък колиби. Единствената му заслуга е, че пълни дупки с четири милиарда лева от държавния резерв( пак добре, че ги има). При това пиците му са малки и постни, вегетариански. Въпреки приятелството между първите мъже в страната на пиците и в страната на кебапчетата. А някаква синергия в тази посока би била интересна. Учили ли са в Америка главния финансист да прави истински сериозни творения от италианската кухня с мафиотски корлеонски привкус?

Последните двама министри са богу помазани. Сътвориха по три синджира глупости и щуротии, но гнева народен не ги застига. И самоуважение не им достига. Но все пак Видьов ден с гръм пристига!

Като няма какво да прави, преди Държавата се занимаваше с незастрахованите крака на най-великия футболист на планетата, сега го прави със шапетата (пардон, шапките) на също най-великия тенисист!!??

                                                             Георги Стоилов