Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.08.2011 12:45 - ЗА ЛЯВАТА ИДЕЯ
Автор: djordji33 Категория: Политика   
Прочетен: 1357 Коментари: 2 Гласове:
1



          Социализмът, комунизмът и социалистите, 
                                   комунистите  
                   (Продължение от предишния постинг -”За дясната идея”)

Мисля, че съм узрял и готов да споделя какво мисля за вечното противопоставяне между дясната и лявата идеология и техните привърженици. Непосредствен формален повод за това е една публикация в сайта Наблюдател, свързана с навършването на 140 години от деня, в който по думите на автора Димитър Денков Парижката комуна преминава от действителността в историята. На този ден - 28 май - армията на "законното" Версайско правителство навлиза в града и в последвалата кървава седмица разстрелва към 30 000 защитници на "незаконната" комуна, избрана през март в свободни и демократични избори от гражданите на Париж. "Законен" съд изпраща хиляди в затворите и на заточение в Нова Каледония, отменя декретите на комуната като престъпно посегателство към реда в обществото, възстановява "нормалната държава" (ДД)”. Авторът продължава Това съвсем не пречи, нещо повече– спомага, повечето от някогашните престъпни посегателства на комунарите към държавата да изглеждат днес очевидни и твърде разумни норми. Те са платени с кръв и очевидно неразумен героизъм”. В публикацията са посочени някои от тях, осъществени и просъществували около два месеца и половина. Те са предтеча на принципите за свобода, равноправие, справедливост и солидарност. Напълно съм съгласен с автора, че си струва да се напомня това– особено у нас, където по историческо малоумие и добре платено лицемерие всичко, което напомня за комунизъм дори и по название, трябва да бъде ругано или премълчавано. При това ругано или премълчавано предимно от хора хамелеони, на каквито се нагледахме през яловия демократичен преход, продължаващ много повече от два и половина месеци не само напълно безрезултатно, но напротив– вредно и разрушително. Прав е авторът като казва, че Парижката комуна не е забравена по света и на интернет търсачката на всеки по-популярен език изразът "140 години Парижка комуна" се превръща не само в реверанс към историята, но и начин да се до-осмисли нормалността на настоящето като се тръгне от неговите кървави исторически корени, раждането на частната собственост като насилствен кръвополивен грабеж (aкo споменаваме социалистическа България, чували сме различни числа за жертвите при “терора” на социализма и комунизма, за фашизма и световната война също може да се намерят статистики, за войните във Виетнам, Ирак и т.н.- отново  и се питам защо нито съм чувал, нито съм чел колко народ е погинал при заграбването със силата на власта, револвери и боеприпаси на общинските европейски и прерийните американски земи при капитализма и по време на присъщото му робство на негрите?!?) и в последствие юридическото ѝ озаконяване като норма пак насилствено спекулативно без особени кръвополития. Това до-осмисляне не е дело само на фанатици от лявата страна на противопоставянето, но и на немалко реалисти от ляво и от дясно, истински оценители на "нормалния демократичен ред", крепители на "демократичното" статукво в целия му политически, културен, журналистически и образователен спектър. Важното е, че актуалните и преломни исторически събития не се забравят, защото функцията на историята да учи е органично вечно жива и разсейва всяка появила се историческа и истерична амнезия и малоумие, а свързаните с тях оценки остават преходни!

През годините, а най-вече след падането на Берлинската стена самозваните демократи често заядливо и ехидно отбелязват: “видяхме го  социализма и комунизма”. Нищо не са видяли! Или по точно, ако са видели нещо, то е една версия с много органични дефекти и субективни недостатъци. Видели са един филм със слаб сценарий, лоша режисура и повечето сурогатни артисти. При тези обстоятелства хубавото на социализма и комунизма закономерно изглежда карикатурно. Но още не малко хора го намират за много по-добро и справедливо от сегашното положение. Органичните дефекти са от фундаментално естество, присъщи на базата. Първо, тук са техниката и технологиите като продукт на науката. Второ, всички закономерности и средства за прогресивно развитие. Трето, структура, организация на производствените отношения и средства за развитие на производителните сили до такова ниво и степен, че машини да произвеждат машини. Само тогава може да се постигне това изобилие на материални блага, че да е възможно прилагането на принципа– от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите. В този принцип е възможно равновесие, баланс на различието между човеците, техните способности, качества, съзнание, разум, чувства и т.н. Ще нараства ролята на ентропията и нейното приложение в човешките общества (засега ентропията е теория, мярка и критерий за хаоса (безпорядъка) и подредеността (равновесието) в една термодинамична система). Устойчивото развитие е функция на големината на хаоса и размера на ентропията.

При познатата социалистическа система на Варшавския договор необходимото съответствие между хаоса и ентропията отсъстваше и затова недостатъците и аномалиите в рано авансирания стадий бяха причина за нейния неуспех. Къде да се търсят несъответствията?

Най-напред, във времето на създаване на системата. Класиците сочеха, че е възможно да стане в най-развитите страни едновременно, т.е. при наличие и изобилие на достатъчно материални блага в условията на висока степен на развитие на производителни сили и производствени отношения (за което е нужно още много време), а болшевиките решиха че може да пробват в една и то най-изостаналата страна ... Първи фал!

На второ място, не се признаваше, макар и условно, частната собственост като исторически сложила се, макар и категория с несправедлив произход; закона за стойността; стоково-паричните отношения; конкуренцията ... Изиграли ролята си на двигатели на развитието в началните и средните стадии на монетарната система и свободния пазар. (Същите тези категории при сегашната глобализация и крачещата алчност за пари и власт са се превърнали в своята противоположност и са станали спирачка на развитието ... Вж. предния постинг) Втори фал с жълт картон за първите 50 години на социалистическо и комунистическо развитие! (Фалът важи и за дясната идея).

Трето, въвеждане на равенство вместо равноправие, което се изроди в уравниловка. Не спазване на постулата на класиците, които виждаха поне трикратна разлика между богати и бедни. Освен че беше по-малка, нямаше съществена разлика между кадърни и некадърни, нямаше обществено признание на висококвалифициран труд чрез парично изражение във възнаграждението. (Сега този принцип няма реално измерение поради  повсеместната официална и неофициална корупция, която пак е кражба. Като казвам повсеместна, имам предвид навсякъде по света. В богатите на петрол шейхови държави неговата производствена себестойност е около $0,09 за галон, а се продава по $4,00. Затова там има несметни богатства. Например, шейхът притежава сребърнo Ауди не по цвят, а по мястото на метала, от който е изработен, в Менделеевата таблица,!? И такова малоумие има не само там ...)  Трети фал с втори жълт картон!

Четвърто, участие във властта не по призвание, а по послушание и „вярност” пред силния. Поява на култ към личността и свързаните с това извращения и репресии. (А иначе зависимостта на хората и тяхната свобода от властта и парите го има и сега, при капитализма. Нищо ново, неприсъщо на цивилизацията и изненадващо ...) Пореден фал пак с жълт цвят, наказанието за който е отстраняване от определен брой срещи!

Тези основни белези на твърде ранния експеримент със социализма и комунизма предопределяха неуспеха му. Английският писател, приятел на България, преподавал в български английски гимназии  Кристофър Бъкстон, който написа книга за времето на византийското робство след цар Самуил, казва, че „идеалът на комунизма не вървеше с практиката”. Някъде бях чел, че исторически елитите са предателски, т.е. по природа. Все пак хората, участващи в опита видяха и немалко хубави страни. Извлякоха се поуки от всякакъв вид, род и естество. За тях по-нататък. Ако сега има някакъв социализъм по характера си, това се наблюдава в Швеция и скандинавските страни, които са със развита индустрия и справедливо, солидарно обществено устройство. Убеден съм, че времето на социализма и комунизма ще бъде доста по-късно. Тогава ще дойде това време на идеята, от която няма да има по-голяма сила. Може да е революционна ситуация (както в трудовете на Ленин), но по скоро няма да е, каквато е поуката от миналия опит. Трябва да е назрял моментът. Да има историческа необходимост. Политическите елити, средствата за масова информация (четвъртата власт) сами по себе си не могат да произведат такава необходимост (когато твърдя, че журналистиката като необходимо зло предизвиква войни, имало е необходимост, катализирана от тях, вместо забавяна). При отсъствие на необходимост в узрелия момент елитите и медиите произвеждат поведение (лайф стайл), както казва писателят Владислав Стоев, а не социално действие. А подготовката трябва да върви отсега, за да се минимизират грешките. Сигурен съм, че ще има и конвергенция, синергия между лявото и дясното. Защото природния диалектически закон на развитието, формулиран и дефиниран като единство и борба на противоположностите, ги налага. Даже и затова Горбачов не е заличил, нито е помогнал да се заличи лявата идея, както писах в предишен постинг.

Има дискусия за лявото и дясното в смисъл, че десните управления пълнели бюджета и създавали блага, които в последствие левите ги пилеели. Или че левите и десните често си разменяли ролите– левите провеждали понякога дясна политика и обратно десните - лява. Бих казал: свещенни глупости! Както и делението на социалисти/комунисти при левите. Социалистите пък биват разделяни на модерни и ретро леви, тесни и широки. Тесните са болшевики, а широките– социалдемократи, каквито би трябвало да бъдат и ретро-социалистите. Но ретро в нашия случай не е хубава дума, макар пионерите в лявото движение да са били точно такива. Пълна обърквация в квалификацията според мен, която много вреди. В основата ѝ е някаква квази- или псевдо- амбициозност и от същия род настървеност, която граничи с ултра-радикални и революционни похвати, които в не-революционна ситуация са не-премерени и може да имат неблагоприятни последици, въпреки че техните автори могат да бъдат фанатични идеалисти, алтруисти и филантропи. Според мен истината е в социал-демокрацията и в умерените десни демократи. Социалдемокрацията в общи линии е водила и продължава да води смесена, конвергентна ляво/дясна политика. Защото както казах горе социализъм и комунизъм като две последователни фази на толерантно, солидарно и справедливо общество без пари не става! Напротив, нужни са много пълни и равни вътрешни национални или глобални продукти и голямо изобилие от материални блага, които да се разпределят справедливо и да не отиват в сметките и джобовете на шепа не-заслужили богаташи по силата на безсилна фалшива юрисдикция и юриспруденция при липса на държавен ред и сигурност. Левите са задължени да развиват икономиката, производителните сили и правото с десни подходи, за да могат да раждат и провеждат лява социална политика.

При естествената логична конвергенция и синергия между лявото и дясното може пък съединението да направи силата.  

От състезанието между лявото и дясното печели прогреса.   

Някои хора обаче трябва да поумнеят, преди да са влезли като скелети в музеите!

                                                                Георги Стоилов

PS. Има един Велизар Енчев, който се опитва да прави коментари по всички теми на обществото с претенцията на кадрови щатен работник по всичко. Признавам, че донякъде му се отдава, когато засяга теми, свързани с предишна негова кадрова шпионска работа. Сега ще му кажа задочно няколко приказки ей така, надявайки се, че по този начин ще мога да се измия от мръсотията, която пръска и от неговата последна статия. Правя го, защото има връзка с темата за лявото и дясното на моето импровизирано самодейно аматьорско занимание. Ще се позова на някои от неговите епитети, като ще ги болдирам и поставя в кавички. Най-напред ще му кажа нерде Ямбол нерде Стамбул! Този „сенилен” белокос ”думбази”н, не вещ манипулатор”, неизвестно чие „издание на Гьобелс”, родител на „полуистин(ск)ите” политически партии и не знам си каква-„нацистка формация”, всъщност поклонник на четвърт-истините, раздавач на мръсни фуражни смески на „послушно”то стадо”, екзекутор на „негодяи-„гьонсурат””и, „хардлайнер” в журналистиката, четвърт-истински познавач на „перверзията”, „извратен” ксенофоб, „дивашки” еклектичен самозван политолог трябва да си научи гьола, ако не го е излискал, хвърляйки помийна омраза и презрение към всичко и всички. Не може да очерня повече и без това очернените души на хората. Не съм от „неинтелигентните и неинформирани люде”, но не заради това гласувам за лявата идея. Мисля, че този анти-журналист трябва да си намери (или да му намерят) друго поприще ... , ако не приема, че трябва да се лекува срещу видения и халюцинации.

 




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Елена ваенга - лучшие песни
30.12.2011 07:43
курю
абсент
кукла
маша
цитирай
2. анонимен - Шансон самые лучшие песни
09.01.2012 21:34
курю
абсент
кукла
маша
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: djordji33
Категория: Политика
Прочетен: 292656
Постинги: 135
Коментари: 104
Гласове: 147
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031