Обществено политическата криза в България, която се е настанила след управлението на Бойко Борисов и ГЕРБ, и следователно по установените норми следва да се разглежда като пост-борисов период или стадий, има различни лица и измерения. Според мен, на теория и по принцип един от основните критерии за нейната безизходица е невъзможността Парламентът да работи по закон и правилник, дори при присъствието или отсъствието на парламентарна група като ГЕРБ. Практиката през месеците след законните избори и признаването на изборните резултати от Конституционния съд, а така също заключението от паралелното преброяване на бюлетините от европейски специализирани наблюдателни агенции, показва че този критерий е покрит по-малко дори от 50% . Ако се разгледа съотношението между броя на провалените по тази причина работни заседания на парламента и редовно проведените, ще се види верността на горното твърдение. Ако се разгледа продуктивността на висшия орган на парламентарната ни република в сравнение с аналогичен период на други мандати по друго време, ще се види, че този парламент, респективно правителството са свършили многократно повече, по-полезна и по-качествена работа, отколкото други. Характеристиката и категоризацията на извършената дейност е в руслото на желанията и въжделенията на хората за повече демокрация, прозрачност, справедливост, солидарност, истина и гражданско участие в делата и управлението на страната. Но пост-борисовия и борисовия перид преди това са си лика-прилика. Най-вече лъжовния език отгоре, глухотата, слепотата, безмълвието и подкупността отдолу. Борисов и сега „владее” улицата, макар и не цялата, дори по-малко от половината. То не бяха протестиращи от типа „танцувай с Бойко”; „ранно-будни блокиращи и щурмовчици”; 35000 или 52000? искащи си Бойко, събрани на площад, който в най-сгъстения вариант (при 4 човека на m²) не може да побере повече от 15000 души; вотове на доверие или недоверие за каквото им скимне; влизане и излизане от пленарна зала по команда; мръсно и зло говорене; насаждане на омраза, ксенофобия и конфронтация. Няма да кажа дърварска и хамалска опозиция вместо конструктивна, за да не обидя работещите в тези браншове. Има една приказка, че талантът да бъдеш истински човек може да споходи, да се посели и в опражняващите тези професии.

Вчера цял ден зяпах по телевизията втория наситен протестен ден в компанията на Андрей Райчев на екрана. Споделям неговите оценки и защото го харесвам и обичам ведно с половинката му Виза Недялкова ще кажа с неудоволствие, че и той спести да назове няки неща с истинските им имена. Съгласен съм, че в тази обществено-политическа криза противопоставянето не е между хората, а между елитите. Тук отварям скоба и ще попитам: какъв елит е Бойко Борисов и неговата клика. Освен това в ъндърграунда има ли елити? У  Борисов и сподвижниците му няма нито талант да бъдат истински човеци, нито умението и знанието да познаят, ползват, обогатяват и разпръскват светлината на такъв талант. Тяхният (на бойковистите) «талант» е да шмекеруват изцяло в своя изгода. По-точно е според мен да се каже, че противопоставянето е между елити и псевдо-елити.

Много тенденционно е да се говори, че българите се били събудили. Та те още не могат да разпознаят олигарсите и плутократите. Както сънят бива повърностен, дълбок и рем-сън, така и събуждането продължава във фазата разсънване. Разсънването е в плен на подсъзнателната мозъчна дейност. Със други думи събуждането на българина в момента е на първосигнално ниво. Кората на мозъка още спи. От това следва, че българина трябва да се поведе в правилната посока. Кой ще го стори е въпросът на въпросите. Три и половина години герберите го водеха надолу и го тикнаха в блатото. Същото блато, с което сега Борисов нагло спекулира. Те (герберите) не могат и не бива да водят. Бареков също не става. Не могат и техните протестиращи. То не става с дървени пушки и патлаци, не става с картонени танкове, с тапетни стени или барикади и със символика, неудачно подбрана, намирисваща на фашистки налудничави своеволия по думите на Андрей Райчев. Ако искат да се покажат железни да вземат нещо от Батман и междузвездните войни, та спектакълът да уплаши и гаргите ... Полицията си върши работата по закон, даже не е посегнала към всички разрешени средства от арсенала. Някаква декларация на общинските гербери за полицейско присъствие в центъра на София е от сорта на техните нескончаеми маймунджилъци. Да интерпретирам ли думите на добрия диктатор Сталин? Няма агресивни и нарушаващи законовия ред протестиращи, няма и полиция!? Редът на обществени места е закон, за което е отговорна полицията. На тези протести на омразата, ксенофобията и агресията много показателен в много посоки е следният, как да го нарека, животински инстинкт за обругаване на човека. Става дума за табло с образа на сегашния премиер на България Пламен Орешарски, който е изографисан като човешки череп. Моля ви да ми спестите описанията на внушенията, които този пасквил в живописна форма предизвиква. Камерите на медиите обръщаха специално и подчертано внимание на тази уродлива творба. Успях да преброя около 100 спонтанни протестиращи с това еднакво табло. Сякаш клонирани по «методологията» на Борисов. Потресен и умерзен съм от ниското ниво на тези протестиращи. Медиите с мълчаливото участие на СЕМ се изгавриха и слезоха до нивото на безпросветните и неморални «протестиращи симпатяги». А да е само това ..., здраве му кажи!?!?!?     

Обществено-политическата криза е срам и позор за българите и България! Президентът предизвика и насъска злостните протести срещу законно-управляващите, при все че те се заеха сериозно и отговорно да променят статуквото в страната в пост-борисовия мандат. Сега запя фалшиво друга песен. Политическата класа извън парламента «наду вувозелите и задумка барабаните» с вой за преврат (както го наричат в други случаи «дворцов»). Медиите подеха «шлагера», оправдавайки се, че трябва да информират, но разкриха необективните си пристрастия под формата на коментарии, неподходящ подбор на видео-материали и коментатори от различните свери и области на живота. Синдикатите припряно се «събудиха», за не изостанат от провокираното пробуждане на първите години на прехода. Ако човек престои над 20 години във висшето ръководство на синдикалното движение не става ли олигарх? Сбърканите неща в България са безчет ... В основата е клиенализма или страха пред подземния свят.

Сега въпросът не е «кой предложи Делян Пеевски?», а кой натика Бойко Борисов в политиката???

България има остра нужда от спешно лечение към единение по пътя на синергията и конвергенцията между ляво, дясно, по всички посоки и в центъра. За такава палитра съм писал повече в предишни статии. С предсрочни избори няма да се получи, защото това решение не е спешно. Ако има желание и нагласа за конвергентен диалог, какво пречи сега да се случи. Вярвам, че сегашния парламент и кабинет показват готовност, която е истинска.

 

                                                         Георги Стоилов

Ами той периодът е не само постборисовски, ами и предборисовски. Още като главен секретар на МВР проповядваше и лансираше убийствата по улиците на София, когато на всеки 2-3 дни ставаше по някое убийство посред бял ден, а той публично заяви, че това са престъпници и по-добре е да се избиват помежду си, защото така щели да намалеят. Такава тъпа теза може да изкаже само някой със съзнание на убиец, който не се интересува от закон, съд, присъда и други "глупости". Когато пък стана кмет на София хленчеше колко му е тежко и каква гигантска отговорност носи на плещите си и как ако станел премиер щял да си почине малко, защото министрите му щели да вършат цялата работа /то пък едни министри!!!!/. После пък с отвращение и погнуса ни определи като лош матрял. Но преди това измина целия път от подметка на Тодор Живков, през борческите "охранители" и офшорките, а после следва това което е написал по-горе г-н Георги Стоилов