Що е свобода?
Свободата в политическата философия обозначава състоянието, в което индивидите са способни да действат според тяхната собствена воля.
„Теченията на политическата философия, които се коренят в индивидуализма (дясната идеология, бел. моя) и социализма (лявата идеология, бел. моя) имат различно определяне за свобода: индивидуалистките и либерални концепции за свободата са свързани с идеята за индивидуалната свобода, независима от външен натиск и принуда, социалистическите концепции, от своя страна, се отнасят към свободата като равносилно разпределение на сила, твърдейки, че свобода без равенство (равнопоставеност, справедливост, солидарност, доп. мое) се приравнява на господство на най-силните (и богатите, доп. мое)”.
Джон Стюарт Мил първи е оценил разликата между свободата като възможност за действие и свободата като липса на ограничение. Исак Берлин формално формулира разликата между тези две перспективи като разлика между две различни концепции за свобода: "позитивна свобода" и "негативна свобода". Втората обозначава негативно състояние, в което индивидът е предпазен от тирания и случайната проява на авторитет, докато първата имплицира правото на упражняване на граждански права. Алексис дьо Токвил е първият, който изковава термина "мека тирания" и "взаимна свобода". Също така Мил предлага вникване в идеята за меката тирания и взаимната свобода с неговия принцип за вредата. Като цяло е важно тези концепции да бъдат разбрани, когато се дискутира свободата, понеже те представляват малки части от много по-големия „пъзел“, който е идеята за свободата. Във философски смисъл моралът трябва да замести тиранията във всяка легитимна форма на свобода и управление. В противен случай хората ще бъдат оставени в социалната система вкоренени в назадничавостта, безредието и регреса.
У нас се говори за свобода на словото, за свобода на обноските, за всякакви свободни излияния, за свободна инициатива, за свободно действие, за свободно предприемачество, за свободно блокиране на кръстовища, за свободно ругаене, за свободно замеряне със свободно подбрани предмети, за свободно незачитане на законите и правовия ред, за свободно незачитане и поругаване на морала, за пълна свобода с една дума. С други думи по нашите ширини и дължини има само моя свобода, твоя свобода няма. Следователно пред свободата не сме равнопоставени. Не се говори за взаимна свобода, солидарна, толерантна и т.н. Това прилича на анархия или някаква формация (нарочно не казвам общество) на свободни личности без каквото и да е управление - йерархично, взаимно равнозначно или равносилно, някакво свише и не знам още какво ... Не употребих „общество”, защото то е някакъв вид строй (не казармен, разбира се), напр. в началото е бил първобитно-общинен строй. От самото наименование личи, че това е епохата на превръщане на хаоса или анархията, в която е живял човешкия вид Homo erectus и Homo sapiens, в обществен формат с някаква степен на устойчиво управление. Ако искаме анархия, там ли трябва да се върнем?!? Съжалявам, но общество без управление ще наподобява перпетуум мобиле. Защото управлението в този вид системи е причината за въвеждане на енергия в човешкото сдружение (задруга) и извършване на необходимата общополезна работа с осъществяване на висок коефициент на полезно действие.
Интелектуалците, интелигенцията у нас, в т.ч. най-вече медиите, не правят нужното за правилното възприемане и поведенческо усещане на понятието свобода. Питам се защо няма реакция, когато се прибягва до свободата да мразиш и ненавиждаш, да грубиянстваш, да обиждаш, да клеветиш, казано общо да не зачиташ свободата на другите. Днес по едно предаване на БНТ1, мисля, че се казва „нещата от живота” с водещи сем. Григорови, бяха допуснати грубо неверни и подигравателни изрази, (предавам по смисъл) че кукловодите Станишев и Местан като олигарси дърпали конците на смешника Орешарски (определението го цитирам). На другите изрази от подобен характер няма да се спирам, но са еднакво грозни. Сякаш медиите тенденционно си подбират едни и същи събеседници и се кефят да показват хули срещу властта на „комунисти” и „турци”. Един журналист пък тенденционно и многословно обясняваше в един германски вестник как Орешарски бил преживял освиркване от 200 души на честването на деня на съединението в Пловдив. И как заради тези 200 души полицията се втурнала да осигурява безопасен подход и отход от мястото на тържеството. Разбирай колко голяма била бездната между народа и правителството. Бих го попитал защо не направи съпоставка между освиркването от 200 души и подписката в защита и подкрепа на Орешарски и неговото правителството, наброяваща повече от 500 000 българи. А що се отнася до „комунистите” и „турците”, според стоящите в другата страна на разделението и според медиите, те трябва непрекъснато да се срамуват от своите предшественици за „злините”, които са причинили на българската държава и народ, да не преставят да се извиняват и най-добре да се покрият в гори Тилилейски. Но това, което се изтъква е хиперболично преувеличено и не отговаря на обективните анализи и оценки на реалната истина, макар да има грешки и провали. Да ви е известно поповете ежедневно да започват литургиите си с извинения за средновековната, светата инквизиция. Или френските социалисти да се извиняват за Парижката комуна и масовата гилотина, а противниците им за последвалите след падането на комуната кървави разстрели, пълни затвори и заточения в Нова Каледония. Г-жа Меркел трябва да не престава с извиненията за арийската раса, расовия терор и световната касапница по време на световните войни през миналия век. Г-н Обама трябва по два пъти на ден да искат прошка за Хирушима и Нагасаки, и Авганистан, и Ирак, и Сърбия . А праведните десни в България имат нужда от покаяние за затворите, лагерите на смъртта и зверствата на техните столетни ”деди” от професора Цанков насетне по отношение на политическите им опоненти и антифашистите в България.
У нас, където по историческо малоумие и добре платено лицемерие всичко, което напомня за комунизъм дори и по название, трябва да бъде ругано или премълчавано. Нашите медии не правят обстойни обективни безпристрастни анализи и поуки от исторически кризисни периоди, в т.ч. и през последните години; не го правят и леви, и десни партии, държавни и частни университети, исторически и политологически катедри. А ако го направят случайно, по необходимост това става в стила на фризирана коректност, фалшив патос и прилично възмущение
Хегел бил казал, че по това, с което днес се задоволява духът, можем да съдим за неговия упадък. Може би следва да се допълни, че за неговата дребнавост съдим и по нещата, от които той се възмущава. Тогава духът се превръща в мила и наивна, ала и опасна с фалшивия си патос душица. Тя се възмущава от опростачване, политически дивотии и сценки, от чалга и тъпи телевизионни програми, но не се възмущава от присъщата й забрава на исторически великото не само за нас, а и за света.
Свободата и моралът вървят ръка за ръка. Разделението настъпва там, където моралът остъпва на тиранията във всяка легитимна форма на свобода и управление. В противен случай хората ще бъдат оставени в социалната система вкоренени в назадничавостта, безредието и регреса.
Георги Стоилов
