„БЪЛГАРСКИ  ХРОНИКИ”

                        Горното заглавие е заимствано от Стефан Цанев и четирите му тома със същото наименование. Смятам, че е подходящо за събитията в България днес. Във фокуса е отново мирния, спонтанния, интелигентен и атрактивен протест, какъвто президентът не бил виждал. Господинът Плевнелиев пак бърка и смесва понятията, въведени в цивилизацията от стотици години. Ако иска да гледа драматургични режисирани спектакли и постановки, да си купи билет за театъра. Защото след площадните гастролиращи представления на странстващи групи от времето на Шекспир, театърът си е намерил постоянни убежища (най-вече в душите на човеците). Протестите могат да бъдат свързани с театралния живот на хората (нали сме свободни хора), но ако ползата се заключава в реализирането на някакъв вид кастинг на драматургия и творци-изпълнители, пак трябва да има кастинг-директори. Спонтанността тук не върши сериозна работа. Също и забавленията на пътя към сериозната работа. Още повече това важи за социално-политическите цели на протеста. В този смисъл ако един президент има функции и на кастинг-директор, той би могъл да се „гордее” с така режисирания протест, какъвто наблюдаваме в последните двадесетина дни. Но той е държавен глава и обединител на българите. Тогава да вземе да построи до неговия високо-технологичен център една високо-технологична огромна театрална сграда с вместимост за всички електорални единици в страната и да провежда конкурси с неговите критерии за „най-симпатичен протест” и който го спечели да разпуска или събира (пардон, свиква) държавните институции. Защо ни са избори с техните излишни разходи? Ще просперира и българското земеделие и животновъдство, осигуряващо нужните домати и яйца. За хартиените транспаранти и табла, копирната техника, тоалетната хартия и бутилките да не говорим ... Сигурно пропускам доста неща от арсенала на този вид атрактивни протести, ама нейсе. Не в това е работата. Бедата е, че този наш протест не е интелигентен и изцяло мирен ... Той е режисиран и насърчаван, за което през двадесетте дни на неговото филмиране са натрупани много белези и факти по повърхността.

            От уст’ите на немалко протестиращи извират, по таблата и транспарантите бодат очите обидни епитети, класификации, инсинуации, нападки, тежки думи, присъди и прочие идиотски творения на езика, научени единствено от улицата. Не вярвам хората да са ги чели в художествените литературни произведения с художествена реч. В предишни мои статии съм сочил примери. Сега ще прибавя други: „червени лешояди”, „народни изменници”, „гнойна коалиция”, „изроди” и т.н.

            От държанието и поведението на немалка част протестиращи, изразяващо се в неприлични хорови възгласи, нецензурно крещене, дюдюкания, подвиквания, барабанни звуци и шум, поругаването на паметници като „удобни” закачалки на идиотски „изобретения” и др., може да се направи извода, че сегашното поколение черпи повече знания и умения от улицата и по-малко от книги на живота, знанието и опита с художествена реч. И ако това е възпитание или уважение на Закона, ще бъде много тъжно. Същите тези части от протестиращите, отбиращи от социални мрежи, което е характерно и за децата в наши дни, вдигнаха скорострелна врява до небето, че  депутатът Христо Монов ги нарекъл „интернет лумпени”, та се наложи той да поднася извинения за това, че не бил разбран, защото в света имало официално разпространени медицински диагнози за интернет-зависимост. Не мислите ли, че липсва равнопоставеност между протестиращи и политици. Едните могат да обиждат по-най просташкия начин, а другите се „малтретират”, дори когато заемат научни позиции и се ръководят от придобит световен житейски опит. Какво да кажем и за телефонния тероризъм в последните дни. Такова „остроумие” разрешава ли се от закона? Навсякъде по света накърняването на доброто име и човешкото достойнство се санкционират по закон. Политиците предлагат интерактивен диалог и комуникация. Протестиращите не откликват. Повечето от тях не знаят какво искат и отговарят като роботи. Ерик Фром е казал, че ако в миналото най-голямата опасност е била хората да стават роби, сега и в бъдещето опасността е хората да се превръщат в роботи. По-ориентираните протестиращи заявяват, че са против политическата система и политическата класа на прехода. Искат промяна, но не вярват на това правителство, че е в състояние да работи за промяната?!? Някой му дърпал конците!?! Как го разбраха? От един Пеевски, втори Иванов и трети, отказал се да бъде назначен за зам. министър, ли? Или защото са програмирани роботи. Ако последното не е истина, защо не викат и „сини боклуци” или какъвто и друг цвят си мислят, че има отношение. Защо са икономични откъм „позивни” за ГЕРБ? Защо системата и политиците се отъждествяват само с лявото? Могат ли да кажат от кого да се изработи нов избирателен кодекс? Откъде знаят колко време е нужно, за да се изработи такъв основополагащ закон на една парламентарна република, в управлението на която да се заложи силно гражданско присъствие? В тази връзка и по отношение на гражданското неподчинение чрез блокиране на улици, жп и пътни артерии. Парадоксите и абсурдите нямат свършване в тази наша орисия. Но най-големите се отнасят до президента. Щом той разбира изцяло „посланията” на протестиращите по пл. „Независимост” (защото има и контра-протестиращи, а анализатори казват, че числата нямат значение) и щом е наясно, че форматът на политическата система, с изменения или без, трябва да започне да се изгражда начисто и отначало, президентът като продукт на старата система също трябва да си отиде. Защото, ако някой е убеден и знае, че и на него му дърпат конците и най-вече кой върши това, сега е време да го каже или да замълчи завинаги ... Същото е в сила и за обратния случай ... И в двата президентът трябва да си отиде, защото по същият начин стоят нещата и с парламента, и с правителството. Приумици, догадки и хипотези не вършат работа, както казва г-н Главния прокурор. Ако няма фактическа яснота по задкулисието на парламент, правителство, съдебна система, президент и медии, трябва да се работи по промяната, както е започнато, а операцията чисти ръце да се реализира постъпково в ход при активното зряло участие на гражданското общество. В противен случай ще се наложи да погребем най-свидното ни! Дали президентът е обединител на всички българи е друга тема!?!

            Преди седмица от г-н Кирил Борисов имаше лично мнение в пресата за ситуацията. Той смята, че на улицата е добрият материал (човешки), толкова интелигентен и образован та „не му пука, че се вдигат майчинските от 240 на 310лв.”. Материалът горе имал недоверие към премиера Орешарски. Той (материалът) си бил губил времето заради ината на г-н Орешарски да си подаде оставката. Защото някой му извивал ръцете. Ама кой е този някой и за какво му е извивал ръцете? Абе г-н Борисов, защо баламосвате хората? Кой интелигентен и образован човек си гради доверие или недоверие за една нощ или една седмица. Когато науката открива закономерности след наличието на множество факти и реализации. Науката работи с доказателства. Общественото развитие също е стъпило на научни методологии. И как добрият материал се убеди за една седмица, че премиерът Орешарски не казвал цялата истина? Как повярвахте на президента, че той е източник на цялата истина. Че като продукт на досегашната система неговите ръце не са извивани и извити ... Къде Ви са фактите за едното или другото, господине, залагащ капанчета? ДПС та ДПС.!!! Ако не беше Пеевски, щяха да Ви измислят друг сценарий с друг повод. Кадровата политика в кабинета е различна от тази в парламента, не ги смесвайте. Уж добър материал, а на практика присъжда „ДОЛУ” (даже и чрез символния показалец) левите, турците, ромите и други излишни. Докога омраза и разединение, бе хора?! Кога ще си научите урока. По-добре замеряйте с яйца, домати, тоалетна хартия, бутилки и плювки свещения надпис върху Народното събрание ...

            Наскоро имаше статия в пресата от Стефан Цанев. Той, както и Едвин Сугарев имат по едно око, едно ухо и едно полукълбо в главния мозък. Те виждат едната половина на човечеството, която е дясна или синя. Всичко друго е от столетници, уж на крачка от гроба. Тяхната половина по израза на Цанев била обвита в гъста жълтеникава мъгла или пелена (това е от катарактата на не-зрящото му око). Лявото пространство според него (предавам по смисъл) било леговище на усойни лъжи за живота и човечеството. Според мен посочените господа са еталон, „образцова мярка” за ненавист и омраза към лявото, което нямало никаква перспектива и не било никаква алтернатива. Т.е., и речниковия фонд на посочените горе е ограничен. Иначе Стефан Цанев е добър и продуктивен поет и писател. Българските му хроники са ценен труд. Не като българските магистрали (ако намираме метафорична връзка помежду им). Може да излезе вярно, че „дяволите в ада ще (ми) му (бел. моя) ръкопляскат”- С.Ц. Публичен дневник (1978 – 2002), 2003.  Много ми се иска да запитам г-н Цанев: защо не погледне и види какво стана с неговото дясно, стелещата се гъста мъгла върху него (нека си избере цвета ѝ) и да ми каже честно, ако може, дали му изглежда като нечия алтернатива. При такава инверсия на нещата, фактите и обективните реални оценки на ситуацията. Не е ли най-добре за него засега да си мълчи, преживяйки насаме омразата си.

                                                                      Георги Стоилов