ПРОТЕСТИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА

            Тези дни научих и затвърдих още някои неща.

Първо. Много българи са били будни и са търсили повод да излязат на улицата. Радвам се и ги поздравявам: за смелостта, решителността и дързостта; за вярното усещане на нашата мила родна картинка; за зрелостта, с която дефинират обстоятелствата, фактите и нещата; за достойнството да не се подават на провокации от всевъзможен характер! Протестът е пъстър и има много лица, което може да е и минус, ако исканията не се подредят, степенуват и дефинират по-ясно като манифест на суверена, еднакъв за всички.

Второ. Като стратегия и тактика протестът има характеристика на революция, тъй като някои от основните искания са насочени към разрушаване на съществуващите норми, правила и порядки в една парламентарна република, каквато е страната ни. Мисля, че не това е задачата сега. Не са назрели такива условия. Сигурен съм че основните искания, засягащи не действащия политически модел, могат да се осъществят и при действащата конституция. Има една приказка за един публичен дом, озовал се в пред-фалитно дередже. Разместването и преподреждането на креватите не помогнало. Увеличаването на червените фенери и вкарването на луксозна подредба в помещенията – също. Положението ставало отчайващо. Европейска консултантска агенция дала съвет и препоръка да сменят курвите и нещата потръгнали. Има ли поука? Да опитаме да сменим изтърканите и омаскарени муцуни в политиката и властите. И най-вече корумпираните на всички нива- знайни и/или заподозряни, без да се прескача или подминава и най-малкото съмнение. Следващото по важност е да се удостояват с доверие знаещи и можещи управници. Управлението е изкуство, с прилежащите му научни теории. Важи народната максима: от всяко дърво свирка не става. В управлението трябва да влизат доказани хора със собствено мнение и поведение да правят кариера не с послушание и преклонение. Исканията на протестиращите за мажоритарен избор, възможност за отзоваване на случайно попаднали в органите за управление, за участие на граждански структури в управлението и контрола (в разширяването на консенсусния принцип и неговата вероятностна тежест), намаляване и отстраняване на бюрократичните спънки в държавния апарат и пр. са уместни и належащи. В тази насока сегашната аморфност на протестите трябва да се канализира. Най-важното е да се намерят формули, инструменти и механизми за смяна на „курвите” в управлението и да се изгради стройна система от критерии за кадрови подбор на морално чисти и честни участници в управлението. На България трябва да принадлежи един рекорд на Гинес за масово престояване в парламента на изчерпани личности, чиято житейска цел отдавна се е превърнала в надхитряне на системата в стремежа си да прекарат цял един живот в креслата на заседателната зала!?! (Ще споделя един епизод от моя живот. В началото на демократичния преход бях в листите за Велико народно събрание. Като преподавател във висше училище със забогатели познати от продажбата на олио и т.нат. създадохме фирма за производство на нашумелите тогава мембранни микропревключватели в електрониката- от тях парите, от мен ноу-хауто. Отказах да участвам в листите, защото винаги съм си мислил, че в органите на властта се ходи по призвание и с професионална подготовка, а не за кариера. Освен това преценявах, че силата ми е повече за наука и образование. А от споменатата фирма ще имах повече средства  за изследвания. В последствие не стана нито едното, нито другото. Фирмата фалира, защото електронната индустрия бе ограбена и разбита).

Трето.  Преубедих се, че най-големия циганин и шарлатанин в България е силовия министър от правителството в оставка. Циганин в смисъл на шмекер. Обаче бездарен и не добре квалифициран. Неук бърборко и дърдорко на наивни лъжи и прочие лакардии с не повече от 150 думи речников фонд. Повърхностен „изобретатор” на скучни и досадни скечове в различни области на живота. Фосилли на хомоеректус, датиращ от времето на герберите. Неинтелелегентна толстоева дроб, чийто знаменател представлява онова, за което се мисли. Всички истини, полуистини и неистини в изопачен вид произхождат от него. Неспособен. Разбира от имоти и други далавери по смисъла на един анекдот: едно от две циганчета обявило, че ще отиде да си купи някаква дреха; другото го изпроводило с думите- ако не те хванат, купи и на мен. „Лебедовата му песен” засега бе една 50 минутна тирада в парламента, безразборно сглобена от купешки думи и лъжи, но аплодирана от послушниците с 6% рейтинг. Няма срам и деликатност. Липсва му диалогичност и разсъдък за това, няма мярка и задръжки. Той скрои провокациите и защитните митингите с прасетата и тракторите. Как не се е сетил да поиска някой танк от военния министър, ако са останали. Запитайте се, кой има полза от провокации на справедливите протести (никой друг, освен тези, срещу които те са насочени, независимо че несправедливостите са от преди 22 години).. А като се замисля, лъжите през последните 3 и половина са повече от несправедливостите.

Четвърто. Премиерът пък безсилен пред истините на хората се оля. Което често му се случваше. От неговите дълго таени изблици разбрах, че Ахмед Доган бил участник в европейската организирана престъпност и тъй като нашият премиер засегнал интересите ѝ със своята плакатна, бутафорна и орална борба срещу някакъв книжен тигър, Доган поръчал срещу „поборника” да се спретне покушение!!? След това се чуха коментари от представители (минали и сегашни) на разузнаването, че няма такава история или че е фалшиво скроена. Следователно новината е плод на култ към авторитарния месия и негова параноя, спътник на такива култове. Но България не е махала, нито някакъв ВИС или ИПОН, а държава с претенции да е достоен член на европейското семейство. Делата на месията или ги няма, или са облечени в не плодовита, фалшива и лъжлива дрешка, наречена харизма и съшита с бели конци от някакъв махленски крояч. Дали харизмата идва от фалшивия черен колан или черна омраза към всеки и всички, стояли и стоящи на пътя на великия кормчия и застрашаващи сляпата любов към него? Най много злъч той изсипа върху БСП и ДПС, и въпреки всичките му заклинания, че ратува за мирна и единна държава, на практика разделя, за да владее... Не случайно или от незнание една негова глашатайка от трибуната на НС заклейми „мръсните” комунисти като подпалвачи на църкви, автори на атентати, бойни групи и всякакви конспирации. Защо герберите се разхождат толкова назад от преди 1944 година, когато се водеше война и въоръжена борба срещу фашизма, едни клакьори-слуги няма да могат да обяснят ... Срещу комунистите плюеха и митингуващите с тракторите и прасетата. А родоначалници на тази пещерна омраза срещу левите са Иван Костов, Петър Стоянов, Надежда Михайлова и сие, И до днес настървено си пеят този рефрен. Питам – докога?

Пето. Иска ми се да кажа и на протестиращите, че за пореден път изкристализира истината за решаващата роля на съгласието и съединението между всички българи. Нашите искания и въжделения не биха могли да се реализират при никакъв модел и система, ако няма национално съгласие и единодействие между всички българи, независимо от идейни убеждения или ориентация, етническа принадлежност и вероизповедание. Нека да носим в душите си веруюто на Апостол Дякон Левски за чиста и свята република.

Да работим за Родината без да го правим за фискална заплата или материална отплата!!!

                                                                       Герги Стоилов

 P.S. Имам подозрение, че ако Президентът според огласените намерения  пристъпи към ролетката парламентарно представените партии да се опитат да съставят правителство до края на мандата, твърде възможно е ГЕРБ да се възползва (има мнозинство) да задържи в ръцете си възможността да манипулира и опорочи престоящире редовни избори. Ще позволим ли?