Великият български и американски, ала най-паче европейски макро-рамков финансист, още по-велик шегобиец, много обича да се майтапи, но няма чувство за хумор. Скопен е. То не бяха шеги, не беше чудо. Безразборна и безсмислена канонада. Като артилерийската подготовка на една здравна министърка. И да ги питаш какво подготвят, няма да ти кажат, защото, както пише в един вестник, „вероятността да се разболееш, че и да умреш заради българското здравеопазване е много по-голяма, отколкото от две кутии „Стюардеса” на ден”. Още по-голяма е вероятността да се отровиш от постната пица на финансиста. То не е само стомашно-чревно отровно заболяване ... Питайте БАН, аграрната академия, университетите, училищата, болниците, повечето държавни учреждения, бизнеса, културата, социално слабите, майките с деца, хората с увреждания, пенсионерите. Другата шега бе за балансираните бюджети. Многократно ни приспиваше, че няма да се пипат данъците, защото това го можели. После ни залисваше с първо-априлските икономически растежи. Данъка колиба или фрегата. Най-стабилната, финансово образцовата страна в Европа, най-достойната за Шенген, Евро зоната и т.н. Моля да ме простите, няма време и място да изброявам всичките щуротии с негово авторско право. Пък и досадно ми е да ровя и си припомням неизброимите финансови творения на некадърния министър, опитвайки се да прибере на босия цървулите, на голия робата, на бедняка достойнството (цената на достойнството е бедността).

И като дойдоха поредните избори, се хвана отчаяно за „десятъка” върху лихвите на банковите депозити. Така било в Европа и по света. Предишната троица трябвало да го предприемат, но не посмели заради предизборния пи-ар. А сегашните не се страхували да го сторят, защото частичните пътни участъци от магистралите; детските градини; ремонтираните оперни сгради, спортни писти, спортни игрища, зали, пречиствателни станции; плащането на пенсиите от държавния резерв или сребърния фонд били големите техни постижения за общото благо. Всичко това било достатъчно за положителна оценка на управлението. Оставям настрана въпросът чии достояния са тези инфраструктурни обекти и кой трябва да реже лентата- дали централната власт или местната, или пълнещите резерва минали правителства. Няма да коментирам и чистотата на въпросните обекти от корупционен привкус. Само питам- какъв е тегловния коефициент (ТК) по отношение на предизборните нагласи на „десятъка”, инфраструкторните увлечения на властимащите и „обещаваните” мижави увеличения на доходите от януари и април следващата година малко преди изборите? Инфрастуктурата не може да бъде приоритет за една държава, която иска да има висок равноускорителен растеж на социално-икономическото си развитие и не следва да има голям ТК. ТК на „десятъка” е с отрицателен знак и стойността му е застрашителна. ТК на мижавите увеличения на доходите в частични сфери на социалната политика, бидейки с положителен знак, са с по-малка стойност от ”десятъка”. Поради различие в знаците резултатната стойност ще бъде отрицателна. Чудя се тогава защо се решават да въведат новия данък. Или ни лъжат както досега, че събраните суми от въпросния данък ще отидат за въпросното увеличение на някои доходи, или за закърпване на сериозни дупки в и без това силно рестриктивния бюджет за 2013 г. Някои автори го определиха като бюджет в будна кома, циментиращ бедността. От друга страна може и съветниците им да са криви- вероятно разчитат на заспалата същност и памет на избирателите поради мизерията, в която живеят. Те ще забравят бързо сегашния шум около новия данък, а на изборите ще се радват на едно петаче, дошло в навечерието им (една от Гьобелските измишльотини). Ще доживеем, ще видим.

Иначе новия данък се среща и в теорията, и в практиката. Менда или Медна беше депутатката от парламента, а може и Мента да е (извинявам се, ако греша), също направи защита на данъка. Няма значение името, каквито и съвпадения да индуцира. И тя като икономиста предложи медна питка или ментова питка менте. Тя обижда широк кръг зрители, слушатели и читатели, изтъквайки данъка като пасивен и че вложителите не полагали (влагали, упражнявали) никакъв труд за образуване на лихвата от депозити и я прибирали незаслужено. Брей какви джебчии сме били!? Обаче, нашите вложения се въртят от банката (оборотен капитал) и ѝ носят немалка печалба. И съвсем заслужено получаваме дивидент като лихва. А парите, които депозираме, са спечелени с наш минал жив труд, увеществен във вид на банкноти (увещественият минал жив труд е в основата на висшите технологии). Кажете на гербаджиите, че от това по-справедливо няма. В монетарната система банките ни дават ниска лихва за депозити, а за същите като размер кредити ни взима два пъти по-голяма лихва. Освен да обслужва кредите банката какъв друг труд употребява освен да дава кредити и да прибира залози? Имах следния случай: в банка държах 25 лв. Стояли са около 2 години, без да ги пипам. Когато отидох да ликвидирам сметката, служителката ми каза, че дължа към 40 лв. Онемях и мина време, докато успея да попитам- Защо? Казаха ми, че сумата се е натрупала за обслужване на сметката!?! Въпреки че по нея не е имало никакво движение ... След разправията ми задържаха посочената моя сума в сметката и ми „опростиха” горницата от обслужването.  Питайте герберите дали това е справедливо? Нищо, че отношенията са между юридическо и физическо лица. Това е друга тема.

И горната дама и премиерът с герберски хоров речитатив ни успокояват, че данъкът в размер на някакви стотинки щял да ни боцне като с игла (като при вземане или пускане на кръвчица). За един частен случай има една проста сметка. Депозит от 1000 лв. при лихва от 6% на годишна база ще ни носи за същия период дивидент от 60 лв. (оставяме настрана капитализацията). Ако банката месечно за обслужване на депозита ни таксува с 1,75 лв., годишно това ще прави 21 лв. Прибавяме 6 лв. от „десятъка”. На година от джоба ни ще излязат 27 лв. В джоба ни абсолютната стойност от лихвата ще се намали почти наполовина.

И друго- хората от властта с завидно материално благосъстояние, които са взели властта не да грабят, защото вече си имали в излишество (блажени са самоверващите и другите, верващите), управлявайки българската сиромашия и беднотия, боравят с пропорциите на богаташите. За тях 5/10 лв. са нищо (мозъчна деноминация, неденоминация или доминация; собствеността има силата на земното привличане, т.е. няма насита). Те не осъзнават или са забравили какво е да си беден. За бедняка 1 лв. е дневната дажба. Той го гледа влюбено, стиска го, защото в левчето е неговото спасение. Даже от него заделя за влог на внучето. Как да го разберат богатите! С „благотворителност” не става ... Да влезеш в света на бедните не е възможно. Най-просто е да ги наречеш мързеливи, макар че има и такива. Не е там работата. А на финансиста ще му кажа- да вземе да облага с данък и гладните, ровещи в кофите за смет. Ако те изнамерят някаква придобивка, това според дамата горе няма да е пасивен доход, защото късметлиите здраво са се потрудили и заслужават плосък данък ...  Един измъчен народ не може да нахраниш с лакардии, ленти и ножици!

И накрая- да вземаш пари от хората и да им ги връщаш във вид на подаяние преди избори е цинизъм и гавра ... Данъкът върху лихвите от депозити се практикува, но премерено и съвсем НЕ в ситуацията, в която се намират българите. Най-малко пък, когато е демагогски пи-ар за избори.

Хората ще се събудят от мрачната летаргия, ще излязат от латентния престой и ще слязат от складовите рафтове на светло (както навремето при плановото производство със складова база) ...

                                                     Георги Стоилов