За един университет се съди по библиотеката, която има. Мисля, че за една държава се съди по отношението към хората с увреждания. У нас се забелязва отвреме навреме, когато се появят осъдителни статии в чуждия печат, някакъв административен нагон за възприемане на европейските стандарти и след три дни като всяко чудо всичко заспива, също както летаргията по останалите парливи проблеми на гражданското общество. Типично за мизерията, беднотията и безпаричието. С пари всеки може, а без пари само простотията, дивотията, лицемерието, демагогията, волунтаризма и себеичноста, подплатени с жажда за величие (според Жорж Ганчев такава самовлюбеност, че ревнуваш сам себе си). Една художествена историческа ретроспекция вкара в устата на един римски сенатор от времето на Марк Аврелий следните думи: «аз не съм човек от народа (т.е. народен), аз искам да бъда човек за народа» и имаше голям късмет да не му отрежат главата. Днес у нас искат, както казва народът, с един биогаз, който се третира с илача еспомизан, боя да правят ... Ама какъвто глад ни мори, скоро и тези източници ще пресъхнат (и американската Шеврон ще бъде безпомощна). Но както личи много, много не му мислят, защото се надяват на шифтов газ и още нещо ... А за хората с увреждания личният аерофлот на премиера, хеликоптерите на силовите министри, ковчежето на гениалния финансит и връзкарството нежду премиера и банкерките/ите  няма да свършат работа и да помогнат. Трябва да се направи нещо като НЕПА на Ленин, за да се пълни кофчежето. Доколкото си спомням там се опитваха да въвеждат капиталистически производствени отношения, тук инверсия ли ще опитват, тяхна работа или ще прибягнат до връщане на всички бонуси и премии, взимани от хората от времето на Тато та до ден днешен. Ако въведат диктатура, за разлика от Франковата в Испания, която е известна със завидно развитие на икономическите отношения и производителните сили, пак няма да им стигнат силите да оправят и нахранят народа, защото са много далече от такъв пример. След най-ниския данък в света- данък колиба, остава да върнат със закон робството или да съберат военни и полицейски сили като резерв на нашите гарнизони по света за откъсване на някакво парче като неоколония. Последното, което им се отдава е да издигнат нарко трафика, контрабандата и трафика с жени (вече робини без закон) в държавна политика – две трети от приходите за тях, една трета за народа, в т.ч. и хората с увреждания. Да се поучат от албанците и Косово. Иначе да отстъпят власта на следващите- да ги видим и тях. Който го може - може го. Който не го може, да не се захваща. Не е възможно тези първите до един да са имигрирали от България.

Аз се увлякох и забравих за хората с увреждания. Както всички други политики, така и тази на държавата и политическата класа в този ресор специално е сбъркана още в своята етимология, ако има такава. Работата и грижите за тези хора трябва да бъдат в ръцете и сърцето на специалисти, отдали се по образование и призвание на тази благородна дейност. Тя не е за административни чиновници бюрократи, от която болест е заразена цялата държавна администрация със симптоматика на корупционна податливост. От създателите на нормативната база до последните ешелони на изпълнителите. След това парите са нужни, за да бъдат обхванати с грижи всички нуждаещи се. Както и за изграждане на целенасочена държавна образователна система и традиции. Не на последно място и система за достойна оценка на труда на кадрите. Проблемите са толкова сложни, че не бива и не могат да се разглеждат изцяло в един постинг. А и небих се наел.

Сега ще ви посоча един от неограниченото количество реални случаи и примери в живота. От разсъжденията, оценките и претенциите на един жалбо-молител Х може да си съставите мнение и изводи.

      Ж   А   Л   Б   А

                   относно здравословния статус на съпругата ми Y

                        Уважаеми Господа,

            Съпругата ми Y е освидетелствана като инвалид с близо 100% трайна неработоспособност и е диспансеризирана пожизнено за живото-поддържаща хемодиализа. В последно време здравето ѝ се влошава със съпровождащи сърдечни и белодробни кризи, изискващи сериозни постоянни грижи. Аз работя като пенсионер, двете ни дъщери са задомени с деца и не успяваме, нямаме необходимите сили и възможности да се грижим непрекъснато, постоянно за нея. От друга страна доходите на всички ни се доближават до екзистенц-минимума. Кандидатствахме за предоставяне на личен асистент.  В социалната оценка за случая от община Изгрев в София ѝ присъдиха 120 часа при максимум 150. В окончателното „решение на общината по оценка на потребностите от социалната услуга „личен асистент” и определяне на „индивидуален месечен бюджет” ѝ отнемат 30 часа, т.е. не я класират. От този момент ходя по мъките да се жалвам с едно основно искане – като гражданин на републиката по конституция имам право на информация и информираност и настоявам най-напред да получа разяснения за отказа като ми бъдат предоставени двата документа за нейния статус, на чието основание съпругата ми е дисквалифицирана (грубо казано). А те са „Карта за оценка на потребностите ...” и „решение по оценка на потребностите ...”. Уви, в България няма прозрачност, а тази най-употребявана дума е и най-изтъркана. Каква демагогия и бутафория! Вричайки се в обективност, искреност, откровеност, солидарност и разни други добродетели в своите отговори на мои жалби (приложен е непълен списък на входните им регистрации) държавните служители от общината и нагоре отклоняват моето искане да видя документите със самодоволни високи самооценки на своята работа и призиви да им имам доверие. По същество това е отказан достъп до информация, която лично ни засяга. Прилича на комуникация със разпространените напоследък автоматизирани, роботизирани аудио-системи за въпроси и отговори с натискане на бутони. Държавните чиновници разговарят посредством шаблони, матрици, т.е. вид догма. И което е абсурдно- в отговорите може да се открие и следната крилата мисъл: „За съжаление, проект „Подкрепа” не може да отговори на реалните потребности от услугата „Личен асистент” на всички лица, които са с трайни увреждания и със затруднения или невъзможност да се обслужват самостоятелно. Проектът не осигурява право на включване в социалната услуга, а само дава възможност за това”. Това е грубо отношение на мъртви души ... Даже и ако се допълни, конкретизира и разясни последната фраза, а именно „... само дава възможност да се кандидатства за това”. Мисля, че проблемът „Подкрепа за достоен живот” е нерешим от етична и морална гледна точка, ако няма достатъчно пари. Другото е палиативна козметика, което е в конфликт с човешкото достойнство. Особено ако се шири практиката на големи неморални и незаслужени бонуси в безсърдечните административните служби.

            Успях да се докосна по мой начин до картата и решението на общината, засягащо моята съпруга. В решението, точка 2.2 - близки, е посветена на т.н. критерии за отнемане на часове от присъдените по картата. Според подреждането им те са общо 11. На моята съпруга са отнети 30 точки по 11^тия критерий, който гласи: „Кандидатът има близки, които живеят и се грижат постоянно за него – отнемат се до 50 часа”. Както горе бе пояснено с кандидатката живее само нейния съпруг, т.е. аз, който работи и се грижи за нея, но не постоянно. Семействата на дъщерите ѝ живеят отделно и също не могат да се грижат постоянно ...

Според нас за случая са подходящи 1^ви и 6^ти критерии, които съответно гласят: 1„Кандидатът живее с близък, който в момента не работи, за да полага грижи за него, а същият има ли нагласа и възможност за активиране на трудовата си дейност – заявката се потвърждава”; 6„Кандидатът има близки, които живеят в същата община, но не могат да се грижат за него постоянно – отнемат се до 20 часа”. Аз работя, защото доходите ни от пенсии са крайно недостатъчни за здрави хора, камо ли за болни, от които един на диализа и близо 100% неработоспособност. Ако получим подкрепа за достоен живот, ще напусна работа и ще попаднем в критерий 6. И тогава ще мога да се грижа постоянно. А при отнети 20 точки подкрепата ще стане възможна. Толкоз просто и логично. От общината слепи ли са? Това обяснява защо крият документите от нас в пълен разрез с Конституцията. Критерий 1 кореспондира с критерий 6.

Накрая бих искал да споделя моето впечатление, че методиката по този проект страда от много слабости и недостатъци. Но това е друга тема.

         В заключение сърдечно моля решението от 09.02.2012 год. на комисията при обшина «Изгрев» относно молбата на лицето Y за предоставането на личен асистент по проекта «Подкрепа за достоен живот» да бъде преразгледана.

Приложение: Съгласно текста

(Адресирана до Омбудсмана, МТСП, райсъвета и пресата, медиите, бел. моя)              

София,15.03.2012 год.                 С уважение:  (п)

                                                                                                (Лицето X)

                                                                       Георги Стоилов