ОЩЕ ЗА ПЛЕВНЕЛИЕВ?
Господинът се появи на бял свят в компанията на една голяма реформаторка на съдебната система (обаче не според ЕК) и без упражнения започна да се изживява като наместник на Господ-Бог след Боса си, който раздаде милостиня и на тия двамата. Първото им изявление имаше маниакална цел да ни успокои, че предизборна кампания и президентски избори за такива двойки са излишно ненужни, защото им е писано и толкоз.
Все пак изборният ден се състоя, а нашият приятел ни лук ял, нито мирисал … спечелил голяма победа, сякаш целокупният български народ като един е застанал зад ГЕРБ (има ли значение, че поради лошата организация и логистика на изборите много граждани се отказаха да чакат на опашки и се прибраха по домовете си, съжалявайки че не са отишли за гъби). Та в какво се състояла Голямата победа получихме разяснения в изборната нощ? Според кандидат-президента Голямата победа (че е победа, победа е, но дали е голяма) била на лице, защото в математиката имало някакво правило за две отрицания или двойното отрицание и това значело „ДА”. В предизборната кампания той се сблъсквал с две отрицания или двойно отрицание. Както разбрах- от двама опоненти. Вероятно визира Калфин, Кунева с техните подгласници. Ерго, това значело „ДА”, независимо от броенето на бюлетините. Само че, г-н кандидат-президент, във философията има категория „отрицание на отрицанието”, което се прилага и в математиката. Друг пример, при конфликтите между поколенията, фигуративно казано, синът отрича бащата, а неговият внук отрича своя баща. Формално, без да държим сметка за витките от спиралата на развитието, между внукът и дядото не би трябвало да има противоречия (поне докато внукът е малък) и, следователно, те трябва да са приятели. Известно е как дядото и внукът много се обичат, защото внукът е враг на врага на дядото. И така, г-нът Плевнелиев като децата се радва на изборна победа сякаш е спечелил в игра на топчета. Само че тук не става въпрос за топчета и плочки, каквито имаше на въоръжение в детския дворен арсенал преди около 60 години. В президентската институция изпълняват сериозни функции, не си играят.
Имало удари под кръста и компроматни нападения. Аз пък мисля, че не са нападения, а попадения. Вече писах, че излъга за подкупа, като го отричаше тотално, въпреки измисленото услужливо обяснение на Цветан Цветанов уж в негова полза. Халваджията за бозаджията … Цветанов и Плевнелиев вода ненапита от два мътни съорганизирани съседни извора. Гледаш Щърбел, виждаш Хърбел и обратно!?
Бил излязъл и дошъл от реалния живот (няма значение дали е политик, експерт или специалист). И тук го хванаха в крачка. Като реален играч не на топчета, а на бизнес далавери този велик реалист купил от гербавата столична община терен за някакви си смачкани каймета, който после продал за многократно по-голяма сума (в пъти по-голяма) и взел 3 милиона. Не съм чул и видял господинът-кандидат да оспорва и опровергава този случай, който е дежурно занимание на забогателите реалисти от прехода. А спомняте ли си „колко дар-слово” и юридически обвинения със шоу-сценарии срещу все високи етажи впримчиха с ласо Б.Борисов и Ц.Цветанов за подобни сделки, заменки и т.н. Ако си спомняте, значи гербавата община е продавала на реалисти на нереално ниски цени, т.е. не на пазарни цени, с които ни проглушиха тъпанчетата. Но за гербавото президенство и реформиращата се съдебна система тези „техни закачки” изглежда минават!?! Били направили много за модерна България и искали да си довършат модернизацията. Е, какво са направили: към 50 км магистрали; довършване на започната спортна зала; малко пречиствателни станции; малко детски градини; поради разруха в здравеопазването „изгонване” зад граница на хиляди единици квалифициран медицински персонал; поради разпад на образованието, застой на икономиката и разбиване на науката- „намаляване” на образованите българи, „увеличаване” на безработните специалисти и „прокуждане” на най-добрите зад граница; „намаляване” на броя пенсионери, заради лоши условия на живот и недоимък; „свиване и заличаване” на социални придобивки; „изтъняване” на средната класа и малкия, средния бизнес; поради липса на държавна субсидия „ликвидиране” на земеделието и селското стопанство; щурмово увеличаване на безработицата; купуване на въртолети, морски арсенал; похарчване на валутния резерв до, а може да е и под санитарния минимум; поради липса на всякакви инвестиции и социална политика- поддържане на стабилността на финансовата система; развитие на контрабандата с цел издръжка на партията ГЕРБ и висшите ешелони на властта; увеличаване на пропастта между бедни и богати … Писна ми да изброявам! Кое е модерното в едноименна от тяхно гледище България и каква ще е бъдещата модерна България. Тя далеч не е нормална!?!?! А иначе той много знаел- в магистралите, икономиката, кризите и модернизма бил за Нобелова награда.
Имало и не знам какви си нападки, сякаш той не се уморява за лудо да напада тройната коалиция. Сега вече разбрах коя партия е пеел в хора на гербаджиите. Жал ми стана за г-н кандидат-президента, когато по време на диспута между трите кандидат-двойки по bTV се изцепи, че тройната коалиция нищо не била направила за смегчаване и ограничаване на действието на световната криза. Калфин като екс-зампремиер, отговарящ за икономиката, му изброи 5/6 сериозни мерки и буфери срещу кризата, предприети от предишното правителство и г-нът Плевнелиев застина в много жална физиономия без примигване даже. Несериозно г-н кандидат-президент! Тази роля не е за Вас! Лъжата, макар и от незнание или несериозно отношение според един афгански писател, живеещ в САЩ, е кражба, защото отнема правото на човека да знае истината. Кандидатът е фърфалак, а не кандидат за президент, представящ ни пред света. Между българите има не малко мъдреци и ерудити които с гордост трябва да се представят.
Нямал намерение да се пробва за колко време може да изтърчи от Дондуков 2 до Дондуков 1. Станишев се бил тренирал вече, но ако стане нужда може да му счупи рекорда. Преди това би трябвало да се допита до шефа си и ГЕРБ, защото те занимаваха медиите с някакви скандали между Първанов и Станишев. Между впрочем в изборната нощ мастития политолог Огнян Минчев пригласяше по този повод за някаква „първановщина” насадена по времето на Станишев. Докога тези хора ще се правят на интересни. Като започнат с „А” трябва да кажат и „Б”. В какво се изразява тази нова дума „първановщина”. Какво се правят на Иван Вазов с тия думи без определение! Според мен определението е „хищен антикомунист”, сякаш по времето на Тато е престоявал в Белене. Ако е така, там добре са ги хранили. Въпреки че прави хубави репортажи и материали Бойко Василев също се прави и на интересен. Способен е и да ме изуми с някакви дълбоко глупави и наивни въпроси не на място към събеседниците си. И ги повтаря многократно, въпреки че е получавал безброй отговори. Много пъти съм се питал защо ли не задава такива въпроси към премиера с критичен подтекст за днешното управление. Или съм пропуснал, защото напоследък не гледам публицистика по телевизиите. Преглеждам електронните сайтове.
Най-после, г-нът кандидат-президент не ми вдъхва доверие и като външност с набора от човешки характеристики. Осанката му в изборната нощ не бе очарователна. Нито костюмът с ризата и връзката хващаше око. Тембърът на гласа му е инфантилен, не подчертано мъжки, липсва властност. В монотонната интонация няма нерв на говора. Вестникарските клишета и банални общи фрази и послания в устата му при другите гласови и интонационни характеристики не издават воля, сила, решимост, смелост. Не чувствам усещане за убеденост и плам на водач и трибун.
Господа, като гледам какво става наоколо, автоматично ставам безумно смел. Не знам колко още мога да търпя. А уж съм благ човек. Навремето бях включен в списъците за народни представители във Великото Народно Събрание. Създавах малка фирма за автоматично производство на тактилни мембранни микро-превключватели, която в последствие фалира поради разсипване и разграбване на електронната индустрия. Отказах да се кандидатирам, защото бях убеден, че там се ходи по призвание, с дарба и дълго-годишна подготовка.
Изпращам Ви едно мое произведение, паленцето Пупи да пази президенството ...
24.10.2011 Георги Стоилов
