КРАХЪТ НА ДОЛАРА
(по материали в руски издания, сред които интервю с Борис Полеванов)
Бившият заместник-премиер на Русия, ученът Борис Полеванов заявил прогнозирайки, че крахът на долара ще настъпи към края на 2012 година. Това означава, че доларът е престанал отдавна да бъде парична единица на САЩ и трябва това статукво да се узакони. Идва краят на света. Финансовия. Полеванов твърди, че събитията около долара в последната седмица приличат на блестящо изигран спектакъл. Очевидно първичната цел на режисурата е баналната игра на борсови понижения. Запознатите със сценария купуват огромни количества поевтинели долари, за да продават след това зелените гущери с пораснали „коремчета”. Тук руснаците употребяват сполучливия идиом „косят трьiн – траву” (букв. „да се косят тръни – трева!”).
Играчът на борсите Уоррен Баффетт възкликвал, че операции като горните никога не са вървели по-добре. Колкото по-голямо било понижението, толкова повече купувал акции и компании.Така се правят 47 милиарда долара, каквито му приписва „Форбс”. Пред някои са „блеснали житата”, пред други- „тръни-трева”. Играчите плюят на всякакво приличие. Загадъчни инвеститори- „каубои” товарили на коня по около $850 мил. Предугаждайки понижаването на кредитния рейтинг на САЩ (случва се за първи път в историята), загребали към 10 милиарда всеки. Тези играчи вероятно са знаели, че някакво фантастично решение ще предизвика колапс на борсите. И гешефтите станаха най-любопитните факти. Твърди се, че Сорос е образец на такъв „ВИП” – спекулант. А в това е главната цел на спектакъла.
Дискусията между конгресмени и президента на САЩ за повишение на тавана на държавния дълг като сегашната избухва в щатите регулярно. Но вратата оставя отворена винаги. И сега светът въздъхна свободно, разхлаби се- нали там е земята на свободата! И сега е подготвен за второто действие на спектакъла. Нима е за вярване, че това с рейтинга на САЩ се случва от самоинициативата на периферни осмелили се агентства в областта на финансите и икономиката. Командата е дадена от режисьорите зад кулисите. Главното в целта на спектакъла е да се подготви почвата за премахване на долара като световна платежна система. Хората трябва да свикват, че детронирането на долара е неизбежно. А ако някой се запита дали Америка ще допусне или позволи това да стане, ще му кажат, че никой няма да пита Америка ...
Полеванов като истински голям анти-илюзионист разказва следното. На горния ляв край на 100-доларовата банкнота се вижда скромен надпис: „FEDERAL RESERVE NOTE”. На 50-доларовата банкнота, която е по-употребявана, този текст вече е изнесен съвсем горе по средата. Дословният превод е: „дългово задължение на Федералния резерв”. Не се уточнява чий е Резерва, на САЩ ли? Няма устойчива, не разкъсваема или поне съмнителна връзка със САЩ. Като че ли Америка е само място, където тези пари се отпечатват и нищо повече! А парите са на Федералния резерв. Толкоз!!
Фокусът датира от 23.12.1913 год., когато група видни международни банкери с помощта на интриги, шантажи, подкупи и т.н. извършват най-голямата авантюра на съвремието, като приватизират печатницата за долари на САЩ. С това се реализирала мечтата на Ротшийлд: „Дайте ми правото да имитирам, пускам в обращение и контролирам валутата на страните и ще ми е напълно безразлично кой издава законите” или „Дайте ми да печатам парите на една страна, не ми трябва формалната й власт“. От този момент САЩ са загубили независимостта си. Както се посочва всички страни, даже Малдивите, Сейселшките острови, печатат своята собствена валута. Щатите нямат своя валута. И не печатат.
В горното няма нищо демонско. Има Централна банка. Дали просто САЩ не се различава от другите страни, в които капиталът на Централната банка напълно принадлежи на държавата или се намира под неин контрол и управление. А тук капиталът е частен. Янките не са ли твърде оригинални и неповторими?
Този въпрос е за дейци и професионалисти, които са опонирали на Ротшийлд и негови последователи в стремежа им да направят частна Централната банка. Бащата на Америка Линколн се е борил срещу приватизацията на печатницата за долари. Знае се, че е бил застрелян... Президентът Гарфилд е предупреждавал: „Този, който контролира и управлява паричната маса на страната, представлява пълен властелин на нейната промишленост и търговия. Кога ще разберете, колко е просто, че ако цялата икономическа система се управлява от няколко влиятелни хора, не е нужно да ви се обяснява, къде са причините за депресия и инфлация!” Той е бил прострелян в гърба. И половин година не е ръководил страната. Последен против частната собственост върху Федералния Резерв и доларовата печатница се изправил Джон Кенеди. В 1963 год. издал указ № 11110 за възвръщане на правата на американската съкровищница върху печатането на парите. Под сребърния запас на Америка (златото отдавна е било прибрано от Федералния резерв) били емитирани 5- и 10-доларови банкноти с надпис: „дългово задължение на САЩ”. През ноември Кенеди е бил застрелян.Тайната не е разкрита. Брат му Робърт също е бил кандидат за президент. И него застреляли. Третият брат, също кандидат, оцелял заради странна авария. От падналата в реката кола той успял да се спаси, но секретарката му- любовница потънала. Репутацията му затворила вратата към Белия дом. Трагедията си е трагедия, колкото и при предишните.
На следващата година след приватизацията на доларовата печатница избухва Първата световна война. Как е станало, но след завършването ѝ световната финансова столица се премества от Лондон в Ню Йорк, където се намира главната банка на Федералния Резерв. През 1929 год. случайно започва Великата депресия. Нобеловият лауреат Милтон Фридман и други икономисти смятали, че Федералният Резерв има пръст в това. Трикове с обмена на пари. След това на сцената се появява Рузвелт. Спасителят на американската нация. Човекът, който изважда САЩ и Запада от депресията.
Рузвелт изкарва 4 мандата, бидейки слуга на Резерва в ролята на изпълнител на всички негови задачи.
Именно той направил зелените хартийки единствени пари на САЩ. Знае се от историята, че златото е в кръвта на американците. Рузвелт прекратил движението на златните монети, слитъци, сертификати в обръщение. Принудил конкурентите на долари да ги предадат на банката на Федералния Резерв или нейни дъщерни банки. За неизпълнение- $ 10000 глоба, 10 години затвор! На народа е било позволено да има само 100- доларови украшения от типа на венчалните халки. Забраната на златото в САЩ действала до 1974 год. Свободолюбивият дух на янките бил загубен по време на депресията, затова се подчинявали на указа. Най-революционно настроената част от обществото- младежта изпращали в трудови армейски поделения да строи за долар на ден знаменитите пътища, засаждане на дървесни полоси (сбъднала се болшевишката мечта на Троцки за безвъзмездния труд!).
В края на Втората световна война Рузвелт успешно изпълнил второто задание на Федералния Резерв. Въвел долара като главна световна валута по силата на Бреттон-Вудското съглашение. Доларът се осигурил със сериозно златно покритие. Зад океана били натрупани голямо количество запаси. Сталин воювал и плащал за бойна техника с колымско самородно злато. Германия и Япония не ги и питали като победени.
През 1946 год. Чърчил изведнъж призовал към кръстоносен поход на демокрацията срещу комунизма. На съюзниците не им провървяло. Сталин отказал да подпише споменатото горе съглашение и това затормозило победното шествие на долара. Започнала студената война.
През 1965 год. изникнал „златния метеж” на де Гол. Финансист разказал на генерала анекдот. „На акцион в Париж предложили картина на Рафаел. Арабинът давал нефт. Руснакът- злато. Американецът ги наддал, купувайки шедьовъра на Рафаел за $ 10000.” Генералът не разбрал хумора. Умният финансист обяснил, че реалната цена на 100- доларова банкнота е 3 цента. За стойността на хартията и печата. Затова Рафаел е струвал на американците 3 долара. Прозрелият президент събрал във Франция всичкото задокеанско „зелено”, натоварил го на кораб и поискал от американския си колега Джонсън да го обмени в злато. По курса установен от Бреттон-Вудското съглашение. Мъжествена постъпка. Наистина били събрани повече от хиляда тона за обмен на зелената хартия. Под прикритието злато получила и Германия. Но като победена държава е била длъжна 150 години да съхранява златни запаси в САЩ.
И други страни от Запада последвали примера на Франция. В действителност старият боец го завъртели на пръст. На 15 август 1971 година президентът Никсън официално затворил обменната лавица като се отказал от привързването на долара към златото. Безцеремонно на Бреттон-Вудското споразумение бил поставен кръст. Отвързаният от златото долар си останал световна валута. Но сега можел да се печата в неограничено количество. И с него по целия свят да се търгуват реални вещи, ресурси, нефт. За съпоставяне, съгласно Бреттон-Вудското съглашение една унция злато (31 грама) струвала $ 35, сега трой унцията достигна $ 1900. Има разлика! Ето как с помощта на простодушния генерал (де Гол) е бил снет финансово-икономическия ограничител, а печатницата на долари станала най-свободната твар в земята на свободата и демокрацията. За печатницата бях писал в предишния постинг относно дясната идея. Доларът победи окончателно след падането на Берлинската стена.
След първия ми постинг за дясната идея, капитализма и капиталистите и в края на този с някои любопитни подробности на тази тема намирам за основателно да се запитам: що е това тоталитаризъм и на какво (кого) е присъщ. Приписват го на социализма и комунизма и диктаторските режими, независимо от общественото устройство. Според мен, от видяното тоталитаризмът има много лица. Напр., ако извършите дисекция на тоталитарността по отношение на богатството на разглежданата общност, ще установите, че при бедното общество свойствата (в по-голяма степен физическите) на диктатора и парите при богатото общество се равняват по значимост, стоят на едно и също ниво на управленската скала. В друго сечение на съпоставянето може ли да попитаме дали при Рузвелт има тоталитаризъм? Може ли Европейската Комисия да изпрати мониторингов доклад до Обама, че няма напредък в борбата с престъпността и корупцията по високите етажи на властта, защото няма ефективни присъди по убийствата на Линколн, Гарфилд, Д. Кенеди, Р. Кенеди и т.н. и т.н. Не е за хвалене! Край няма!
Или справедлива претеглена двупосочност, или еднопосочна синергия!!!
Георги Стоилов
