„ЕЛЕГИЯ”

Пенсиите не дойдоха в обичайното време. Не избързаха да зарадват хората на възраст за Света Ирина и Свети Георги. Бе денят на храбростта. Защо да не може да си храбър и гладен или гладен и храбър. За всяка свята идея, чието време е дошло, българите са умирали на бойното поле и барикадата и гладни, и боси, и голи ... Днес има ли такава нужда да се правят жертви? Ако има, тя е отпреди двадесет години. Сега идеята вече не е жива, а оскубана, защото няма кой да води бащина дружина. Вместо това настана времето на новите чорбаджии и изедници, които след като ограбиха създаденото в минало време изцедиха живителните сили на обеднелия народ и го поставиха на колене пред лъжци, магьосници, месии и „творци” на илюзии и „слепци с очи”, „тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, - грабят от народът гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия!”. До такава степен, че „погледът мрачен, умът не види добро ли, зло ли насреща иде...”, а в „в гърди ни любов, ни капка вяра, нито надежда от сън мъртвешки да можеш свестен човек събуди!” Трябва да стягаме коланите, защото отреща ни се усмихва ласкаво светлото бъдеще („туй е казало стадо от вълци във овчи кожи, камък основен за да положи на лъжи святи, а ум човешки да скове навек в окови тежки!”. „Тъй върви светът! Лъжа и робство на тая пуста земя царува! И като залог из род в потомство ден и нощ - вечно тук преминува.”)

Бе вчера „(Днес е) Гергьовден. От овце стадо тъй блейше вчера подир овчарят, когато наш (тоз) цар, безгрижен, глупав, както и сички царьове земни, поведе стадо с кривакът хубав и с умни псета - министри верни, без портфейли, но с тлъста плата, на кои същ цар и да погледне, "Блазе й - би казал - живей овцата и от народът мой по-честито!" И тръгна стадо с агнета дребни, върви и крета от път убито.” „Ликуй, народе! Тъй овце блеят  и вървят с псета подир овчарят.”

Въртят се разни клюки, че щели да дават допълнителна пенсия в минимален размер, щели да увеличават минималната работна заплата, въобще заплатите?! Те по-лесното не можаха да свършат- да дадат редовната пенсия, когато трябва, та по-трудното и непосилното ли?!

Питам се защо не дойдоха пенсиите навреме? И изведнъж се сетих: Ами защото няма магистрали !?! Как става това по пътища с дупки?!?

      Пояснение: Текстовете в кавички са от стихотворения на Христо Ботев 
  
                                        Георги Стоилов

„