Г О Л Я М А Т А     К Л А Н И Ц А                 Глава 2 Общината към края на 2010 година откликна на призива на Премиера да има повече инфраструктурни обекти за откриване с хляб и сол и се зарови като картица в изостанали с години благоустройващи начинания. Би било много похвално, ако дейностите не бяха скроени така, че да се изпреварят местните избори. А пък и кризата би трябвало да подсказва, че е необходимо да има някаква оптимална етапност, вместо да се надпреварват с времето по почина „петилетката в съкратени срокове” и да се пилеят урболешката каквито пари са останали и дадени отнякъде за нахлулите черни дни. И да не се окаже, че пак сме забравили приказката: бързата работа – срам за майстора (справка- южната дъга на околовръстното). И започнаха да се ритат метрото, рилския водопровод, други водопроводни реконструкции, канализационни подобрения и т. н. Не съм ходил много по града, но южната му част бе тотално разровена. За живеещите настана „време разделно”. Съзнавам, че всичко е в интерес и за общото благо на живеещите и се налага търпеливо да понасяме затрудненията, но колкото и да се старая не мога да изтърпя недоизпипаната организация на строителните работи. Или ум и съобразителност не стигат, или се икономисват пари за дребни детайли пак на гърба на обикновените хора с цел хвалебствия. Наблюденията ми са почти едногодишни и мога да претендирам заключенията да ми са верни. С такава увереност седнах и написах писмо до кметицата на столицата. Тя има интернет стена за жалби, сигнали и предложения и с имейл можеш да го сториш. Дотук много хубаво и аз се възползвах. Ето какво писмо написах:   До Госпожа Фандъкова             Уважаема госпожа Фандъкова,       Опитите да се сезират по-ниски инстанции никога не са водили до бързи и ефективни резултати, поради което се обръщам към Вас, още повече отвсякъде слушам и виждам много хубави думи за Вашата отзивчивост, справедливост и експедитивност. Мисля, че ще изразя настроението и болките на всички страдалци от кв. Кръстова вада, без да имам техните пълномощия. Няма да говоря за изобилието на кучета, даже си имаме кози и кокошки в малки лични животновъдни стопанства, останали от времето преди да започне преселването на столичани в квартала, за локвите с животински физиологични отпадъци и гъста кал, за дупките по улици и булеварди в региона, за семплата още инфраструктура и произтичащите от това неудобства за живеещите, които не са никак малко, за мръсотията и т.н. Въпросът е за ремонтните дейности по рилския водопровод и уличен колектор, за нуждата и полезността от които сме наясно.      За ремонтните работи по бул."Черни връх" не получихме каквато трябва информация. Нещо повече, тя беше необективна и противоречива и продължава да бъде такава по отношение на обем, сложност, времетраене на работите и картината по булеварда и околните черни пътища след приключване на епопеята. Използвам понятието, защото по всичко личи, че ще преживеем такова нещо.      Като започна ремонта още от предхождащото го запълване и асфалтиране на дупките по "Черни връх", никой не знаеше как ще се придвижваме поне до ул. "Сребърна". Градският транспорт бе спрян и от този момент вече тече 8-я месец (писано е преди 2месеца). Сякаш сме с мярка за неотклонение "домашен арест" (в района вече има един такъв и той вероятно е по-добре от останалите, а сигурно има и личен автомобил). Тези с лични превозни средства никак не са завиждане. С риск да потрошат колите си те проправят или дооформят странични черни пътища през делничните дни, когато строителите затварят булеварда. Сигурно тези страдалци имат пари за преразхода на гориво и компенсация на загубеното време. Не малко от тях, неинформирани какво става за деня, обръщат и изминават вече изминат път. Питаме се не би ли могло в проекта да се предвидят не скъпоструващи и подготвени на подходящи места „байпасове” на булеварда? Както и маркировка на съответните пътни участъци за такива предварително подготвени черни отклонения. Ако по философията на ГЕРБ за пътно-строителните работи цедите разходите и правите пропагандни икономии, бъдете сигурни, че това пак е върху гърба и през носа на хората данъкоплатци. Освен парите въпросът е и за здравето и спокойствието на хората, макар че да се ходи пеша с километри било здравословно, дори с бастун или патерици, особено в локви, кал и прах.      За организацията и подготовката на ремонта говори още едно обстоятелство - два пъти при ремонтните работи поради прекъсване на газопроводи в района газта аварийно спира за по около 10/14 часа. Спират и токът, водата повече от два пъти. Весело си живеем, може да продължи и година, и повече ... Приблизително подобна е и строителната картина по бул. Черни връх до Сити-мола с изключение на оставените върху пътното платно от преди строителството тесни двупосочни ленти, създаващи големи задръствания и вечен тежък трафик на движение.      Много сърдечно и любезно Ви умоляваме, Госпожо Фандъкова, ако намирате, че според моето описание в организацията на този ремонт има нередности, погрижете се и се разпоредете те да бъдат отстранени, за което ще Ви бъдем благодарни, с надеждата, че това ще стане един от най-хубавите квартали в София.                                                                    С уважение!                                                                                                Георги Стоилов   От общината получих отговор. Няма шега, системата работи.   Уважаеми г-н Стоилов , Вашето писмо е регистрирано в деловодството на Столична община под No 94-ВД-3277/02.11.2010 г.   Имате възможност да следите движението на документа в рубриката "Деловодна справка". Справката се прави един ден след получаване на входящия номер, поради обработка на данни.  Благодаря Ви, че използвахте виртуалното деловодство. С уважение: Петя Богданова Дирекция "Информационно обслужване и технологии"   Два/три дни след това като че ли се видя височайша намеса, защото по булеварда постоянно се оставяше полоса за движение в двете посоки с налични регулировчици в делничните дни. А след седмица/две строителството по бул. „Черни връх” завърши по живо, по здраво. Накрая от кмета на района Прошко Прошков получих писмо, показано долу. Недоумявам, какво иска да каже или да направи г-н Прошко Прошков. Това което е написал няма нищо общо с моето писмо до Госпожа Ѝ. Фандъкова. Освен ако се има предвид първото изречение от втория абзац на моето писмо. Но там се говори за друг вид и тип информация. Интересува ни хода на строителните работи. Аз не съм кмет, за да ми докладва какво е построил. Ако е трябвало да осветлят гражданството за грижите, полагани за софиянци, има си начин и ред.                                                                   Имаме съвсем други проблеми и болки. Ние искаме въпросните трудности по възможност да бъдат сведени до минимум; да вкарваме по-малко кал , прах и мърсотия в къщите си; да можем нормално да излизаме и се прибираме; да не разхищаваме времето си, защото било пари; да не харчим излишно допълнителни средства не по наша вина за консумативи поради нарушен ритъм на живот и потребление; да не прахосваме нерви за недоволство и ядове; да не нарушаваме стереотипи и пр. за повече от 10 месеца. И когато ни предоставят един нов район по изискванията на XXI век, по-бързо и лесно ще забравим несгодите. Г-н Прошков бил монтирал по бул. „Черни връх” указателни пътни знаци. Пак не е познал!  Имаше знаци, че по пътя има строителни работи и кръглия знак стрелка на син фон за отклонение в дясно или ляво. Този знак в нашия случай говори за две неща или да минеш в другото пътно платно или да запрашиш през полето. Не знае ли къде се поставят такива знаци – там където има кръстовище, отбиващ път или байпас (обиколен участък). Вместо да монтира знаци, нека г-н Прошков да асфалтира черните пътища в района и да пусне повече автобуси № 64, 98 и другите, че както не сме се возили вече една година сме „жадни и гладни” за редовен транспорт. Пък тогава да се хвали какво е свършил. А сега в неговото писмо-отговор трябваше да има две изречения с думите: съжаляваме, драги съграждани, за неудобствата, които сте изпитали от нерационализираните строителни работи и неоптимизираната организация на дейността ни за подобряване на инфраструктурата на района „Кръстова вада”. МВР. Тъпанчетата на ушите ми изтъняха да слушам обяснения и разяснения как с приемането ни в Европейското семейство сме се превърнали в нови хора и трябва да имаме нови лични документи с биометрични данни. И последваха договори със Сименс, Германия (за мен много авторитетна фирма), неизпълнение на планове, програми и договори, разправии с фирмата от махленски тип, грамадни опашки пред службите на МВР, недоволство, негодувание, много ощетени българи и т. н. Продължение на българския сценарий – да проваляме всички и всичко, с които се сприятелим и съюзим. В края на миналата година с жената се наканихме и отидохме да сменяваме лични карти, шофьорски свидетелства и международни паспорти. Вече няма какво да ни изненада, но все пак ни поднесоха изненади, ако щете. 1. На личните карти не слагали биометрични данни. 2. Безсрочните лични карти не се заменяли задължително (казаха ни го отвън, след като минахме гишето, а там най-напред разгледаха старите лични карти, на които пише безсрочни). 3. Нашите международните паспорти били валидни още две години. 4. За инвалиди имало отстъпки в цената на услугата, но МВР не признава Решения на ТЕЛК, превърнали се в безсрочни с постановление на Министерския съвет през 1997 год. Също както МВР и неговия дълбокоумен шеф не признава Сименс като водеща германска и европейска фирма. А иначе МВР пак събра от обикновените хора пари да ги подслушва, вместо да ги пази.    Трябва ли да се изкажа както П. Славейков: като няма в обществото между управляващи и гласоподаватели взаимна чуваемост, гледаемост и разбираемост,  плюл съм в тази уважаемост.                                                                        Георги Стоилов