АКО НЕ МОЖЕМ ДА ПРОЧЕТЕМ “СТРАНИЦАТА”

                                   ДА ОТВОРИМ ПРЕДНИ

                     “Да прочетем страницата до края … и след това може да я обърнем.”!?!

                                                                                                                             Ж.Желев

                    Страницата още я четат както дяволът-евангелието, в резултат на

                    което ликвидираха много ценностни и стойностни достижения на

                    българите и продължават да си служат с омраза и тотално отрицание …

Започнахме като арабите да пишем от дясно наляво, но и отзад напред.

 Издигнахме доносничеството до ранг на демократска, пардон демократична политика. След като го заклеймихме с много шум за досиетата на ДС. Правителството достигна апогея си след като един хубав ден за антикризисната програма “обяви конкурс” за доносници. Т.е. ако случайно сме научили, че някой не си плаща данъци за доходи от наем да го обадим на главния полицай на страната, може и на Мончо или там на някой друг вербовчик. Не казвам “укрил”, защото се крие богатство, ако го имаш. И не говоря за големите наемници, пардон наематели, които имат какво да укриват, а за простия, бедния народец, на който социализмът му даде жилища, та в тежки години белким изкара някой лев от наеми, за да върже двата края. И внимавайте, като издадете някой от тези нещастници, не забравяйте да си поискате (как се казваше) от ония там картончета. Не се знай, може все пак да помогнат някогаш. Не казвам “укрил“ и по една друга причина. Имам предвид Америка. Бях веднъж там и сутрин си пиех кафето с вестника в едно квартално кафене, много добре уредено и посетено. Сприятелихме се със съдържателя и една слънчева сутрин го подхванах да го питам за далаверите с данъците, каквито са по цял свят. Нали знам от левите брадати, пардон мъдри старейшини, теоретици и водачи, че от собствен, пардон честен труд никой не е забогатял (ама не знаете колко е вярно). Но в Америка има заможна средна класа. В Америка има завиден ред, грижа за поданиците, в това число и за многочисления и мощен среден бизнес. Та си мислех, че данъчната далавера трябва да е на “въоръжение”. Американският познайник не ми хареса въпроса и на свой ред с удивление ми отправи контра-запитване. Ако американците започнат да не си плащат данъците, как страната им ще се превърне в най-силната и най-респектиращата на света? Веднага ми светна, че една страна не може да бъде уредена, ако хазната ѝ е празна. И се питам: може ли бедните да я напълнят с жалките си финансови възможности, даже и да са многобройни? Както е в свободния пазар: или голям оборот от множество хора при ниски цени, или с по-малко хора при високи цени. Но не само това е аритметиката. Качеството къде е? Останалите икономически категории? Не е толкова просто. А иначе в България няма права пропорционалност между събираемостта на налозите и пълнотата на хазната. Даже парите от налозите не се харчат ефективно, ако отиват по предназначение или още по-просто отиват в нечии джобове. И бедните се питат защо да плащат на държавата като нямат файда за себе си. А държавата им си остава все хилава. Гърците са богати при бедна държава. И свикнаха с това когато Европа им даваше бол пари, за да бъдат капиталистическа витрина на Балканите в противовес на България. Сега пак ще им дава. Ние не сме толкова хитри. Хитрините на правителството може да минават във вътрешен план, но пред Европа няма да хванат декиш. На нея ѝ стига една Гърция. Трябва да се научим да се оправяме сами, с малко подкрепа и помощ отвън. Друго си е да трупаш пари от външна търговия, което ще рече да “ограбваш” други бедни, по-неконкурентно способни. Което означава да да развиваш някакъв клон от сериозни високотехнологични индустрия или земеделие, вместо да събираш пари от бедните (все едно да чакаш от умрял писмо). Аз не съм първият и единственият, който ще рече: братя, не плащайте данъци, щом не отиват там, за което се събират. С други думи – не казвам, че това е укриване, защото може да бъде гражданско неподчинение. А за него има много и солидни причини. Ще спомена за една. Знам много случаи на сънародници, които прекараха 10 мъчителни години. Всички са потомци на български бежанци от Беломорска Тракия. След инициираните от Президента поправки в Закона за земеделските земи те станаха правоимащи да получат обещетение за изоставените там земи от дедите им по тристранната спогодба Моллов-Кафадарис (Франция, България, Гърция). Гърците са издължили своята част (говори се за 6 милиарда долара). В Централния архив документите са в изрядно състояние. Справедливото възмездяване е в ръцете на администрацията. И започва ходенето по мъките от страна на наследниците. Нескончаеми заседания на ВАС (Върховния административен съд) – троен състав, после петорен и отначало … Защото Министерството на земедеделието и там още нещо най-напред измисля, че пасбищата не били земеделски земи, а горски пасбища нямало … После, позовавайки се на  художествен роман твърди, че земите, декларирани пред тристранните комисии от бежанците не били тяхни, а на Султана, защото в романа пишело, че през 15 век е имало някакви фермани. После идва ред на местните поземлени комисии, които на две свои заседания, отстоящи на повече от два месеца, в два неразличаващи се документа всеки път, вместо да издадат депозитарна разписка например, заявяват, че единодушно решили дето тези и тези наследници са правоимащи, сякаш преди това съставите на Върховния административен съд са пропуснали да го посочат в своите уж нетърпящи възражения определения., защото тъкмо за това са се събирали. Сблъсквате се с приказката – царят дава, пъдарят не …  Ала най-накрая, след толкова гаври, сякаш финикийски наследници ти дават едни хартийки, наречени компенсаторки, които ако не ти послужат да свършиш оназ работа, можеш да ги напъхаш в обувките да попиват влагата. Такава обменна парица в Европа няма, защото не знам да може човек да си плаща данъците с такива хартийки, както не може и хладилника да си пълни. И така, това изстъпление продължава между осем и десет години ... Значи държавата може да прави с човека каквото си поиска, а той е длъжен да стои мирно и да козирува, защото права, демократични свободи, справедливост, солидарност, отговорност и т.н. са свободна игра на думи. Държавата е безотговорна през времето на един мандат, защото политическата ѝ отговорност в края на мандата е като след дъжд качулка. Така върви светът при монетаризма и принудително свободния пазар. Ако щеш … Или ставаш герой на полицейска шоу-програма.

За полицейщината в следващата “страница” другия път.

                                                                                 Георги Стоилов