Какво ще да е това ПОЛИЦЕЙСКА ДЪРЖАВА?

 

Много определения за полицейска държава са минали през главата ми, изповядвани от много хора, заемащи политическа, властова, юридическа, журналистическа и друга позиция и преобладаващото мнозинство от тях са били конюктурни, обслужващи нечии интереси. Получавам уртикария, когато чуя от същите позиции да се говори за бившата Държавна сигурност (ДС) като за някаква ламя, змей, динозавър, дракон и всякъкво друго плашило. Толкова се митологизира едно такова сборище от злодеи, че бат’Б още двама братя да имаше и той да бе най-малкия, пак нямаше да могат да и’ посечат главата. А пък за съдилищата няма какво да говорим. Няма да могат да решат нито едно дело, ако някой не ги подкара под команда. Щях да пропусна за малко морските плашила като октопода например. И в него има мая от ДС. Лошото е, че и съдебната система не го знае. Разни ясновидки и екстраензи – също. И какво да прави народът, като е пощурял по предсказания и магии. Освен да вярва безрезервно на всичко ... Може да се почуства по-добре, завалията.

Поводът, поради който искам да се изкажа, е поредното обявяване на малките “дракончета” на ДС този път в Българската академия на науките (БАН). Те бяха изнесени в броя на в-к “Труд” от 10 февруари т.г. (сряда). Сведението започва с една легенда какво значат ПГУ, ВГУ, УБО, ГДБОП и пр. Ако читателят е малко по-запознат със структурата на ДС, може да се ориентира донякъде кой от изнесените с какво се е занимавал. Да се каже “занимавал” не е точно, не е уважително към обикновения човек дори. Комисията по досиетата и вестникът обричат и вменяват вина у хората като очакват да чуят как по места мъдруват, че ”Принадлежността към ДС е сложен личен избор.” И по-нататък “Всеки има право да избере своята реакция на този морален казус”. Какъв морален казус? Доколкото ми е известно от коментари в информационното пространство само Шесто управление на ДС е имало някаква роля на политическа полиция. Там са вербували сътрудници като агенти-доносници, макар по щат и квалификационна характеристика да не са принадлежали към институцията. За тях съм съгласен да се търси определена морална принадлежност. Но за останалите, които са поемали доброволно задачи в областта на разузнаването, контраразузнаването и икономическия шпионаж, може да се твърди убедено, че са били патриоти, изпълняваики своя дълг към Родината. Ако практиката на разузнаване и шпионаж се е упражнявала от всички държави в света дори преди да възникне държавността, има ли значение политическото им устройство и обществения строй. Всяка една страна по земята има национални интереси и ако не възприема установените общоприети механизми за тяхната защита, лесно ще ги загуби. Необходимо и достатъчно е не само да ги възприеме, но и да ги упражнява качествено. От голямо значение тук е ролята на общественото съзнание за патриотичен дълг. Щом на света има много рафинирана кражба на мозъци, защо да няма и икономически шпионаж. Смели и доблестни хора, които са служили на ДС по този начин, трябва ли да се принизяват и обиждат като се приравняват и смесват с доносниците? Само защото са помагали на ДС? А ДС се е ползвала с авторитета на способен защитник на държавните интереси. Кое е ненормалното, че е вършила това в съдействие и на подчинение на КГБ ли? Омерзен съм, че съм свидетел на този див безпаметен пещерен антикомунизъм и на такова опростенческо разглеждане на историята! Когато сме русофили, задължително сме лошите. Според някои за да сме добри, трябва да се кланяме на развития в икономическо отношение Запад – Англия, Франция, Германия, Италия и т.н. А не бяха ли тези държави нашите “покровители”, които ни спретнаха Ньойски, Берлински и пр. договори, анулирайки Сан Стефанския. Докога ще се надяваме тези “по-големи братя” ведно със САЩ да ни напълнят джобовете със семки и бонбонки, пардон с парички. Аз вярвам в една световна истина – щом на гащите сме си сложили джобове, трябва да можем да си ги пълним сами. Така някой може да ни хареса, самият той да се окаже достоен и да ни удари гръб. Както се казва в последния български филм: “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, но за да се сблъскаме със спасението ние трябва да сме навсякъде и от всичко да отбираме, в т.ч. и от разузнаване …

Да се върнем на принадлежноста на обявените лица към ДС. Този термин се използва и от Комисията по досиетата, и от Управата на БАН. Дори няма уговорка за временна принадлежност, въпреки че в документите-досиета на Комисията за накои се отбелязва, че след няколко години (напр. 3/5) са били снемани от отчет и от тях няма агентурни сведения. Следователно, ако понятието “принадлежност” за някои недоброжелателни съдници не може да се избегне, то същото би могло да се диференцира с определението “временна принадлежност”.

Горните разсъждения ме карат да мисля, че към този закон за досиетата е подходено сеирджийски безотговорно! Най-напред би трябвало да се уточнят и възприемат серия от понятия. След това дейността както на щатните служители, така и на сътрудниците да се диференцира във всяко едно отношение, в т.ч. и морално. Не може на една плоскост да се поставят несъвместими дейности  и свързаните с тях морални категории – от една страна изпълнението на висш патриотичен дълг към родината, а от друга - собствено облагодетелстване за сметка на злепоставяне на други в доноси. Може ли някой от тези, които са подготвяли или гласували текстовете на закона да ни обясни как си представя изпълнението на патриотичен дълг от българина в недалечно минало и в сегашно време. Как ще напълним джобовете, ако не знаем кое е патриотичен дълг на българина и кое не е? Ако искаме единение на българите трябва да е налице един общ морален кодекс и ценностна система. Законът за досиетата има разрушително действие на тези изсконни устои на обществото. Той, както и целият преход разделя българите. Хората, работили самоотвержено за страната си преди нескончаемия преход са огорчени и низвергнати като лустрирани с един аршин. Сякаш няма нищо рационално и хубаво в живота ни преди 20 години. Сякаш всички комунисти са имали кухи или промити глави, без разлика дали са били обикновени или на ръководна длъжност. Сред комунистите не може да се намери нито един демократ, всичките са боклуци, а народът е прост за връзване. Фразата за “промитите мозъци” през 20-годишния преход е любима на днешните псевдодемократи, които, макар и да слагат себе си в общия кюп дефектни българи от онова време (защото не са били десиденти тогава), сега подлагат всичко и всички на отрицание. Това не е само политика, не е само манталитет, това е технология на тяхната власт. И пак като Алеко Константинов ще завърша с думите РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ, какво да се прави! Какво ще е това някакви досиета?! Ах тези досиета!!!

На пръв поглед си прав.Едно е да защитаваш Родината,съвсем друго е да доносничиш за някого с цел лично облагодетелстване.Но нека поразсъждаваме малко.На първо място през онова време Родината ни беше окупирана от СССР, а държавата ни беше в съветската зона на влияние,разбира се не и без помощта на днешните ни западни "партньори".С какво се занимаваше държавното ни разузнаване? Преди всичко с т.нар. "износ на революции", което си беше чисто подбудителство на тероризъм в държави от третия свят.С преследване на хора,които искаха да не живеят в тоталитарна държава, обявявайки ги за шпиони на чужди разузнавания,с контрабанда на "уж" технологии, а всъщност на дефицитни стоки и пр.Срещу това същите тези разузнавачи се ползваха с привилегии, за които обикновения човек можеше само да мечтае, като това примерно да види как живеят хората в съседна Гърция.А за" разузнавачите от БАН" не ме карай да се смея.Работила са съм много години с тези смели бойци.Ако за 40 години бяха откраднали някоя сенокосачка повече файда щеше да има за държавата.Вместо това те бяха най-силни в дисциплината конгресен туризъм, за което им се полагаше валута от ІІ-ро направление-също мечта за обикновения човек.Да не говорим,че с годините се оказа, че много от тях са работили и за другата страна,но тава е друга тема.Така,че границата между доносник и смел разузнавач в ония времена беше доста тънка, но с едно общо правило-КЕЛЕПИРЕЦЪТ.